Mafia Boss

Част 19

Глт. Мия
Баща ми говореше по телефона и след по малко от минута дойде и каза:
- Бях прав.
- За какво?
- За Джънгкук. Забравил те е. Сега се занимава с оная курва.
Като чух това сърцето ми се счупи на две. Толкова лесно ли се отказа от мен и тръгна да тича след някоя друга. А аз си мислех , че е различен.
- Сега. Нека да реша какво да правя с теб. Хмммм. Сетих се.
И започна да ме удря и рита. Но аз не се съпротивлявах. Не знам защо. Може би няма смисъл да живея. Свърши и каза:
- Това е само началото. Нека малко да те пречупим.
- К-как?
- Оу. Вече не сме толкова самоуверени а? Толкова лесно ли се плашиш. Ол спомням си когато плачеше и молеше да спра да пребиван майка ти пред твоите собствени очи.
Мълчах. Нямаше какво да кажа.
- Виковете. Риданията. Дори на теб посягах. А ти какво? Стоеше и нищо не правеше освен да ревеш. Мислих , че си по силна, но явно съм грешал.
Отново нищо.
- И как този Джънгкук може да твърди, че е влюбен в теб. Очевидно е, че просто обича трудните. Но явно ти не си чак толкова трудна. А? Какво ли щеше да стане ако пак се напие? Може би пак щеше да се чука с някаква или знам ли? Да те изнасили.
Пуснах една сълза.
- Може би по лошо.
И още една.
- Даже може би нямаше да е толкова мил и да те използва за играчка като всички други.
Вече им загубих бройката.
- Явно си взела и друго от майка си. И тя беше лесна.
И с това той излезе.

Глт. Кук
Събудих се. Видях , че е 4 часа презноща. Реших да проверя дали момчетата са на смяна , да пазят оная нещастница. Отидох долу и видях , че са заспали, а оная се опитва да се откопчае. Видя ме и се усмихна мазно, след което заговори:
- Куки. Да не би да не можеш да заспиш. Ако искаш ще ти помогна.
- Млъквай и си знай мястото.
- Кога ще разбереш, че онази е просто някаква загубенячка, че не те обича и , че аз съм правилната за теб.
Не се сдържах. Отидох при нея и почнах да я удрям. Тя започна да плуе кръв и да диша тежко.
- Ако още един път кажеш нещо против нея това ще е най-малкото , което ще направя.
Тя замълча. Намджун и Джимин се събудиха и казаха:
- Нека проверим квартала.
- Това е един от най-опасните квартали. А й не знае как изглежда.
- Но един човек тук знае.
Всички погледнахме към Джени.
- Какво?
- Опиши ми как изглежда този изрод, за да го нарисувам.
- Или просто да седи във ван, със слушалка и да вижда кой е, и след като го види да ни каже.
- Май това е по добрият вариант.
- Ми кво праем тук. Да тръгваме.

Хора. Много благодаря за подкрепата ви. Не мога да повярвам за колко малко време книгата има толкова четения и гласове. Много ви благодаря. Обичам ви. До по късно когато пак ще кача.♥️♥️♥️