Mafia Boss

Част 6

Глт. Мия
Днес Ку.... Така де Джънгкур излезе по "работа". През това време аз отидох в стаята и започнах да пея. Когато бях малка майка ми ми пееше , защото много често имах кошмари, заради баща ми. Имах трудно детство . Баща ми беше алкохолик и всяка вечер се напиваше и биеше майка ми. Дори спеше с други и я гонеше от стаята им. Един ден я преби пред мен и тя почина , след което го хванаха и арестуваха. След това отидох при баба ме отгледа. След това станах на 15 и тя почина. Реших да посетя баща си в затвора , да разбера защо го направи , но полицаите ми казаха че е избягал и , че ще дойде за мен, за да ми отмъсти. Била съм грешка за него и въобще не е трябвало да ме има. Докато си припомнях това пуснах сълза , но аз бързо я избърсах с ръкава си. Погледнах часовника на стената и видях , че вече е 16 часа. А Джънгкур излезе в 10. Защо се бави толкова?! Тоест , не че ми пука , но ъм , ъммм. Няма значение не ме питайте , не съм на разпит. Ох. Почнах да говоря със себе си. Тотално съм изперкала. Вече стана 20 часа и чух входната врата да се отваря. Отидох и го видях целият в кръв, синини. Даже беше прострелян. Уплаших се и бързо го хванах за ръката и го довлякох на дивана.
- Къде е аптечката?
- Горе в банята в нашата стая.
Отидох горе и взех аптечката , след което се върнах. Отворих я и взех памук и кислородна вода, след което казах.
- Ще штипе.
Той кимна и почнах да промивам раните му, след което махнах куршума , който се намираше на лявото му рамо. Накрая го превързах и го попитах:
- Къде беше? Защо целият си в такова окаяно състояние? И защо се забави толкова?
- Имах сметки за уреждане. Защо? Да не би моята сладка принцеса да се е притеснявала?
- Ако кажа да какво ще направиш?
Той се подсмихна и каза:
- Ще направя така ,че да не се притеснява повече. Благодаря , че ме превърза и съжалявам, за грижите и тревогите , които имаше заради мен.
- Няма защо да се притесняваш. Вече си по добре нали?
- Да.
- Добре. Вечерята е в хладилника. Стопли си я и яж.
Тъкмо да стана и той хвана ръката ми и каза:
- Може ли да ядеш с мен? Не обичам да ям сам.
Кимнах и отидох до кухнята. Взех две чинии и сложих вечерята там, след което я затоплих и сервирах. Реших да го заговоря:
- Защо сега се държиш .... мило?
- Защо се притесняваше за мен?
- Попитах първа.
- А аз втори.
- Не знам. Всеки на мое място би го направил. И ти си човек. Не заслужаваш това , въпреки , че държанието ти не е от най-добрите.
- Виж. Държа се така , защото искам да имам твърд характер. А ти въобще не ми помагаш.
- Какво искаш да кажеш.
- Просто си прекалено мила. Което не е добре за мен.
- Тогава защо ме отвлече , след като ти влияя така?
- Достатъчно.
- Не. Изобщо не е достатъчно.
- Кое не ти е ясно?
- Не ми е ясно защо един напълно непознат ме отвлече, държи се гадно с мен и ме кара да стоя тук против волята ми.
- Престани.
- НЯМА ДА ПРЕСТАНА.
- НЕ ТИ Е РАБОТА ДА ЗНАЕШ.
- И ЗАЩО?!
- ИЗЧЕЗНИ ОТ КЪЩАТА МИ.
- С ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ!!!