Част 22

769 40 5
                                    

Глт. Мия
След 1 час Кук се прибра.
- Какво стана?
Той пое дъх и отговори:
- Ще има смъртна присъда.
Когато чух това пуснах сълзи. Ще изгубя единственият ми родител. Вече загубих майка ми, баба ми сега и баща ми. Дори и да се опита да ме убие аз пак го приемам като родител. Кук видя , че плача и ме прегърна.
- Опитах се да издействам доживотна присъда, но не се получи. Много съжалявам.
- Кога ще е това?
- След седмица. Ако искаш ще те заведа при него.
- Обещаваш ли?
- Обещавам. Не знаех , че имаш толкова добро сърце.
- Да не би да се оплакваш.
- Не. Няма за какво.
Мълчахме известно време и накрая реших да попитам:
- Кук?
- Да?
- Ние сега.....какви сме?
- Какви искаш да сме?
- Не знам.
- Аз имам идея.
Изкикотих се и го прегърнах. Той ми отвърна. По едно време коремът ми изкаркори. Той се засмя и ме попита:
- От колко време не си яла?
- От както баща ми ме отвлече.
- Ах тази отрепка. Ей сега ще сготвя.
- Аз ще сготвя.
- Няма такива работи принцесо. Сядай аз ще сготвя.
След 1 час всичко беше готово. Аз му помогнах да сервира и той седна. Тъкмо да седна до него и той взе , че ме дръпна в скута си.
- Кук. Какво правиш?
- Аз ще те храня.
- Не съм бебе.
Той ми сложи от сготвеното и каза:
- Докато се яде не се говори.
И така той ме наяде, след което си легнахме прегърнати

Mafia BossOù les histoires vivent. Découvrez maintenant