Mafia Boss

Част 10

Глт. Мия
Събудих се в прегръдките на Джънгкук. Честно казано, не очаквах, че може да бъде мил. Надявам се тази негова страна да продължи по дълго. Видях , че се размърда и отвори очи. Като ме видя, че го зяпам се подсмихна и ме придърпа повече към себе си.
- Добро утро красавице.
- Добро утро.
- Добре ли спа при мен?
- Аз винаги спа при теб.
- Ол. Да вярно.
- Хайде да ставаме.
- Оххххххх. Добре.
Ние станахме и отидохме в кухнята. Аз реших да направя палачинки. По едно време се почука на вратата. Отидох и отворих. От там се появиха 6 добре изглеждащи момчета. Те май не видяха , че аз отворих вратата , защото казаха:
- Кукисимо. Хайде да ходим на ба-
- А ти коя си?
- Джънгкук!!!
- Кажи принцесо. Какво.......Чакай. Вие какво правите тук?
- Ми да ходим на бар , ама кат гледам си хванал онова момиче, за което ни обясняваш цели три години.
- Млъквай! Щот ти с моята сестра беше така. И аз трябваше да я спасявам.
- Ако искаш да знаеш с нея сме си по добре без теб.
Джънгкук тръгна бясно към него, но аз го хванах и казах:
- Престанете и двамата веднага. Тук да не ви е детска градина , че да се биете. Всички вътре!!!
Те се стреснаха и влязоха вътре.
- Ол. Кукисимо. Да не готвиш нещо?
- Обзалагам се , че е тя, защото помниш последният път , когато той готвеше.
- Кукисимо?
- Ами да. Прякорче.
- Твоето ще е Минионче.
- Не няма.
- Ама защо? Казваш се МИя и си много ниска.
- Сядайте. И не съм толкова ниска.
- Да. Джимин ще си остане нашият минион.
- Ще ти избия зъбите.
И те закусиха. Разбрах, че те работят за Джънгкук и се казват- Джимин, Таехюнг, Намджун, който го познавам, Йонги, Джин и Хосок.
- Така. Наядохте се. Хайде пътя - заповяда Джънгкук.
- Е. Ама защо? - попита Таехюнг.
- Сигурно иска да е с неговата принцеса. - каза Джимин.
- И какво ако искам? Айде. Пътя.
Те си тръгнаха и Джънгкук каза:
- Защо ги гледаше с такъв интерес принцесо?
- Какво?! Как съм ги гледала? Какви са тези глупости?
- И я стига. Нали те видях. Ти си моя и само моя. Запомни това. На никой няма да те дам! - каза и ме придърпа в прегръдките си.
- Много си досаден. Знаеш ли?
- Точно заради това ме обичаш.
- Ха. Мечтай си.