🐰𝑴𝒚 𝑩𝒖𝒏𝒏𝒚 🐰 《𝒌.𝒕𝒉 ~ 𝒋. 𝒋𝒌》[✔]

🧸1🧸

Здравейте!

Казвам се Джънкук и съм на 15 години. Аз съм хибрид - зайче .
Нямам семейство и затова съм в сиропиталището,  чакайки някой да ме осинови.  Убиха мама и тати пред очите ми . Тук в сиропиталището нямам  приятели и всички ме отбягват , защото съм различен от тях . Има деца по-големи , които ме пребиват всеки ден , затова ме страх от всеки .Когато ме питат от къде са всички тези синини , аз отговарях,  че съм паднал и съм се ударил.

~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆~☆

Както всеки един обикновен ден , си седях в ъгъла на стаята и си играех с плюшеното ми меченце, което ми ми беше оснанало от родители ми . Бях го кръстил Пухчо .

Това е той :

Той е единствения ми приятел.
Много си го обичам,няма момент в който да съм без него .

Бях си облякъл един сив анцунг и черен  суичар с дълъг ръкав , за да не ми се  виждат синините .

Гж(Госпожата ) : Джънкук,  бе дете какво си се навлякъл така?....Ще изгориш !

Куки : Няма госпожо...Добре ми е така

Гж : Защо си тъжен,  усмихни се....днес е денят за осиновяване.....

Куки : И какво от това?

Гж : Ами трябва да си щастлив...може някой да те осинови

Куки : Няма смисъл...няма да ме разубедиш. Това ми го повтаряш  от четири години и още съм тук - усмихнах се фалшиво- Вече изгубих всякакви надежди така че...

Гж : Ти за всеки случай се пооправи, сред малко хората ще започнат да идват

Куки : Предпочитам да си седя и да си  гушкам Пухи , отколкото да бера напразни надежди....сега отивай да оправяш другите...остави ме мен свикнал съм си сам .

Гж : Ох момче - каза и тръгна

♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡                                  
Един час по-късно   
♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡

Лежах си на леглото,докато гушках   мечето си , хлипайки . Какно винаги никой не ме осинови . Явно щях да си умра сам - мислех си

В този момент усетих потупване по рамото,  толкова ме беше страх от хората тук ,стреснах се и станах като попарен от леглото . Пред мен стоеше момче с тъмна  коса,беше с   черни прилепнати дънки и бяла дълга тениска .

Техьонг : Здравей,Аз съм Ким  Техьонг !

Бях доста изплашен,  че пак ще ме бият .Очичките ми се насълзиха и треперейки се отдръпнах по надалече от него .

Техьонг: Ей не се страхувай от мен , няма да ти правя нищо.Обещавам ти !

Куки : Н-наистина л-ли? - казах заеквайки от страх

Техьонг  : Наистина

Куки:  Б-благодаря ви !

Техьонг: Сега няма да плачкаш...Ела - разпери ръце за прегръдка . Приближих се и се сгуших в него , пускайки сълзичките ми на свобода . Техьонг започна да ме гали по гръбчето , успокоявайки ме .За жалост момента беше прекъснат от госпожата.

Гж : Е господин Ким, Куки ли избрахте ?

Техьонг : Да ! - усмихна се топло

Куки : За какво да ме избира? - погледнах с неразбирателство

Гж : Ами това е твоят осиновител

Куки : НАИСТИНА ЛИ ? - извиках

Гж / Техьонг : Да !

Куки : Благодаря ви, благодаря ви , благодаря ви - скочих и запрегръщах  Техьонг. 

Техьонг : Няма защо ! - усмихна се , мислейки действието на Куки за доста сладко .

Гж : Добре, Господин Ким елате  за попълните документите и да ви кажа някои неща...а Куки ти си събирай нещата- каза и се усмихна

Куки:  Добре

Техьонг и Госпожата отидоха да оправят документите .

Гж : Така готови сме с документите .

Техьонг:  Ще може ли да ми разкажете за Куки ?

Гж : Да.....Ами Куки е на 15 и е от 4 години тук . Той е зайче хибрид ,и затова всички странят от него.  Жал ме е за него , горкичкия си няма никой...убили са семейството му пред очите му . След като го доведоха тук беше известно време в депресия. Много е чувствителен,  дори да му повиш леко тон , ще се разплаче . Лошото е че е  много слабичък , не всеки път яде , а в повечето пъти отказва да се храни . Затворен е в себе си , страх го е от всеки и всичко . Често плаче , заради липсата на родители....А много обича бананова мляко и пица  , да го знаеш - засмя се - това което знам за него . Оставям го в твои ръце, искам да се грижиш за него и да внимаваш да не го нараниш или наранят.  Ако има нещо може да ми звъннеш , и ще дойда да помогна . Заповядай това е номера ми - подаде листче с номера и

Техьонг:  Благодаря ви , и обещавам че ще се грижа за него . - каза и се върнаха при Куки

Гж : Куки готов ли си?

Куки : Да - Техьонг взе нещата на Куки,  а той се сбогува с госпожите. 

Куки и Техьонг се качиха в колата на  Техьонг и потеглиха към новия дом на Куки