Юнги : Джънкук....Куки , добре ли си? - попита Юнги хьонг докато чукаше по вратата на баняна .
Юнги : Джънкук, отвори вратата ! - почти извика
Куки : Остави ме сам- казах хлипайки
Юнги : Моля те ,.отвори!
Куки : Тръгнаха ли си Джимин и Техьонг ?
Юнги : Да - отключих вратата , а Юнги ме придърпа към него и ме прегърна силно, а аз се сгуших в него
* Ретроспекция *
Всички без Джимин и Техьонг се бяхме събрали в общатата къща на момчетата . Не след дълго и те дойдоха .
Джимин : Здравейте!
Всички : Здравей !
Джимин :Искахме да знаете , че ние с Техьонг...сме заедно ! - каза и се хванаха за ръце . В този момент ми се прииска да умра, сълзичките ми напираха - Дойдохме да ви кажем и ще тръгваме !
Джин : Радвам се за вас!
Намджун : Честито!
Хосок : Честито!
Аз и Юнги хьонг нищо не казахме
Джин : Юнги, няма ли да кажеш нещо ?
Юнги : Ъм, да браво на вас - каза и ме погледна. Станах и отидох в банята, заключих вратата и седнах на плочките докано се давех в собствените ми сълзи.
*Край на ретроспекцията *
Куки : Хьонг , не мога повече....искам да умра - стиснах крайчетата на суичара му
Юнги : Не говори така , мъник! Всичко ще се оправи,.обещавам ти !
Куки : Благодаря ти ,хьонг ! Ти винаги ми помагаш , а аз нищо не правя в замяна!
***
През изминала вече една седмица, мъника буквално се поболя . Човек можеш да каже че има проблем с психиката. Той започна да се самонараняма, като се режеше. Най-различни мисли минаваха през главата на малкото зайче. Един ден той не можа да издържи и си събера нещата в раничката си , без тези които Техьонг му бе купил и се запъти към сиропиталището , той щеше да се върне отново там , там където го пребиваха и тормозеха по най-различни начини.
YOU ARE READING
🐰𝑴𝒚 𝑩𝒖𝒏𝒏𝒚 🐰 《𝒌.𝒕𝒉 ~ 𝒋. 𝒋𝒌》[✔]
Short StoryКуки е зайче хибрид на 15 годинки . Убили са семейството му пред очите му. В момента той е в сиропиталището. Неговият осиновител е Техьонг на 22 години. - Обичам те, хьонг ! - Аз също ,бебе! За повече прочете и ще разберете 😊❤! Приятно четене!