🐰𝑴𝒚 𝑩𝒖𝒏𝒏𝒚 🐰 《𝒌.𝒕𝒉 ~ 𝒋. 𝒋𝒌》[✔]

🧸43🧸

Куки : Хьонг не е способен на това - говореше си сам малкия докато плачеше

В този момент Техьонг влезе в офиса с раничката на Куки в ръка ,обаче гледката изобщо не му хареса.  Пусна раничката на дивана и изтича до Куки . Гушна го и започна да го гали по гръбчето , в опит да го успокои .

Техьонг : Мъниче,  погледни ме.... Какво стана ? Защо плачеш? - попита разтревожено големия,  но в отговор получи само това че малкия заплака по-силно . От толкова плач малкия не можеше да си вземе въздух , лицето му придоби червен цвят . Техьонг се притесни страшно много , опитваше  се да успокои малкия , но не му се получаваше . Не знаеше какво да прави и затова с треперещи ръце взе телефона и се обади на Юнги и му каза да  дойде по  най-бързия начин . След това и 5 минути Юнги дойде .

***

В момента Юнги и Техьонг седяха на дивана в офиса на Техьонг . Джънкук се беше успокоил и в момента спеше в скута на гаджето си , докато Техьонг галеше гръбчето му .

Юнги : Как така не знаеш как се случило ?

Техьонг : Не знам ти казвам, преди да слезна до колата нищо му нямаше,  като се върнах го намерих в такова състояние.

Юнги : Нямаш ли камера в офиса си ?

Техьонг  : Боже хьонг изобщо не се сетих за камерата - каза и погледна към камера

Юнги : Ми хайде да видим какво се е случило

Техьонг  : Момент - вдигна малкия и го остави на дивана , но малкия го беше хванал здраво и не го пускаше . Техьонг погледна към Юнги и му направи знак да вземе лаптопа   който седеше върху бюрото му и да седне до него .Юнги това и направи .
Включи лаптопа и пусна записа от камерата в офиса . Пуснаха звука и се загледаха и заслушаха . Техьонг беше бесен , не очакваше такова нещо от секретарката си .