Томас седи на предната седалка на кола и гледа през прозореца. Капки вода се стича на страни по стъклото, докато колата продължава напред в тъмнината. В главата му се върти произведение, което обича да свири на цигулката си. На шофьорската седалка седи бащата на Томас - Майкъл Дейвидсън. Господин Дейвидсън явно не е сменял гумите от отдавна и сега колата леко залита на завоите.
Томас трудно овладява страха си от нестабилността, но до преди минута баща му му четеше конско за оценките в училище и в момента не смее да се оплаче. Колкото до Майкъл, най - вероятно е имал труден ден на работа и поднасящите гуми му са последна грижа.
Времето продължава да тече бавно и тежко.
Родителите на Томас са разведени вече от три години. Сега той трябва да се мести на всеки пет дни.
Томас знае, че когато се прибере ще види изтормозеното лице на майка си след работата. Малкия й магазин за еко продукти бавно запада.
Парите не стигат на бедната Хейл, а Майкъл макар да живее в голяма три етажна къща, казва на сина си, че не може да помогне с каквото и да било.
Томас усеща още едно подхлъзване на колата. Поглежда към баща си - висок мъж със светло кафява коса. Как може той да не реагира на проблема с гумите? Томас се заглежда по - внимателно в очите му. Тъмно кафяви са. Клепачите са покрили половината от зениците му, а веждите му са леко събрани. Това придава на Майкъл винаги сърдит, съсредоточен и изморен вид.
Томас връща погледа си на прозореца. На вън различава лицето си върху огледалото за обратно виждане. Той има същия сърдит поглед като баща си, но очите са му ярко зелени, подобни на майчините. Мисълта за това кара Томас да се усмихне. Той е по - привързана към нея - добра и мила, а не към скръндзавия си баща.
Томас няма нито брат, нито сестра. От малък се чувства самотен. Сега обаче си мисли, че така е по- добре. Никое дете няма да е кой знае колко щастливо в това разделено семейство.
Дъждът продължава усиленото си бучене по покрива. Следва още едно подхлъзване и още едно, по - голямо.
Времето забавя скоростта си.
Колата подскача, пада, залита и се свлича в дерето. Томас изпада в паника.
Зъбите му тракат от подскачането, а предпазният колан го стяга. През предното стъкло вижда ту силна светлина, ту тъмнина.
- Ааааа!!!
Колата се преобръща и света изчезва.
