Томас усеща нещо топло на ръката си, но не е сигурен какво е. Сеща се за катастрофата с баща си и сега преценява вероятността да е мъртъв. Нищо не го боли, така че няма да се учуди ако сърцето му е спряло. Изплашва се, въобще не му се иска животът му да си е отишъл.
В този момент равномерният, писклив звук, който Томас не беше забелязал досега, зачестява ритъма си, става дразнещ. Томас отваря очи.
Първоначално забелязва само ярки размазани петна, но после всичко се изяснява.
Големите, зелени очи на Хейл, пълни със сълзи и тъга, гледат към Томас. Тя е малка и красива жена със сребриста коса. Той се чувства ужасно. Толкова безполезен и нищожен. Майка му плаче, а той не знае как да я успокои.
Томас се обръща и забелязва екрана, който отброява ударите на сърцето му. Оглежда се и осъзнава, че е в бяла болнична стая. Не е мъртъв. Липсата на болка най - вероятно се дължи на обезболяващите в кръвта му.
- Миличък! О боже! Толкова ме изплаши. Обичам те! - казва Хейл докато се навежда и прегръща сина си. Това променя посоката на мислите на Томас. Майка му вероятно е прекарала най -ужасяващите моменти в живота си. Томас се досеща, че трябва да каже нещо, но чувства буца в гърлото си и решава да я прочисти.
- Ахъмм. - това нещо е още на гърлото му.
- Ахахъмммм - пак никаква промяна. Томас решава просто да й го каже, явно буцата няма да се махне. Взима си въздух. От кога не й го е казвал.
- Томас, има нещо, което трябва да знаеш. Всъщност две неща. - съобщава Хейл
Томас отваря уста да възкликне "Добре", но майка му не го оставя.
- Първото - тя започва бавно и несигурно - Баща ти пострада повече от теб. - Хейл затваря очи още сълзи се спускат по страните на лицето й. - Претърпял е силен удар по главата. В кома е. Както беше и ти до преди малко. Обаче.... Обаче баща ти няма да се събуди. Ам. Днес в 3 часа ще изключат системата му.
Томас пак се опитва да каже нещо, но майка му за трети път го прекъсва. Синът й започва да си мисли, че го прави нарочно.
- Второто нещо е, че и ти беше много близо до смъртта. Гърлото ти беше силно притиснато и... - взима въздух и сякаш се усмихва - гръбначният ти стълб не е засегнат, което означава, че няма да си инвалид. Проблемът е, че.... - и последната следа от усмивка вече е изчезнала на лицето на жената, тя поглежда Томас - Съжалявам миличък, но ти няма да можеш да говориш.
