За обяд Томас получи едно малко бурканче със смелена бебешка храна от плодове и едно от зеленчуци. Мисълта че ще живее на това за седмица направо го потрисаше. Чуди се как е възможно бебетата да издържат на това.
Томас поглежда часовника на стената в стаята му: 14:30. Още половин час до смъртта на баща му. Трябва да отиде при него за да му каже последно сбогом. Хейл сигурно вече е там. Томас обаче няма сили да отиде до стаята на баща си. Може да го крие от майка си, но не може да го крие от себе си. Той не иска баща му да се събуди. В такъв случай Майкъл най-вероятно не го иска до леглото му докато умира. А и взаимното крещене в колата онази нощ сега изглежда достатъчно голямо сбогом за Томас, но все пак той бавно сваля краката си от леглото, става и излиза от стаята. Може да се чувства не на място до умиращия си баща, но трябва да е до майка си.
Докато ходи по коридора Томас осъзнава колко ненавист се е натрупала към Майкъл. До сега не му е било проблем да седи до него, въпреки че не го харесва. Ръката на момчето застава на дръжката на вратата към болничната стая на Майкъл, поема си въздух и влиза вътре.
Има два стола до леглото. На единия - Хейл седи с лице към вратата, загърната в своята синя, плетена жилетка. Превила се е, сякаш й е студено, но температурата в болницата не е ниска. Сина й премества втория стол до този на майка си, сяда и я прегръща леко. Момчето вижда сълзите под очите й и нещо го пронизва. Томас толкова мрази да вижда как майка му да плаче. Спомня си как преди години се опитваше да я успокои след като баща му й скъса сърцето. И сега не му се струва по- различно. Пак Майкъл е причината. Момчето поглежда към баща си. Отпуснатото му тяло лежи в бялото легло, върху него има тук там рани от катастрофата, но нищо не изглежда фатално. Томас почти го съжалява. Мъж, толкова силен физически, сега лежи спокойно и чака смъртта си.
Времето тече в тишина. Томас започна да се замисля кой ще организира погребението и колко ли хора ще отидат. Колко близки има баща му всъщност?
.....
Томас отдавна не е виждал родителите си толкова близо един до друг. Струва му се че се смесват два свята.
Лекото прищракване на вратата стряска Томас. Той бавно вдига глава и вижда пълна, тъмнолика жена на средна възраст, явно медицинска сестра, да влиза в помещението. Много леко тя произнася думите:
- Време е.
Момчето забелязва, че майка му още не е реагирала на присъствието на външен човек, затова леко раздвижва ръка по гърба й. Хейл се обръща към сестрата за секунда, но после пак се втренчва в лицето на Майкъл, поставяйки ръка върху неговата. Томас поглежда към часовника: 14:59. Тези хора не могат да са по-точни.
Непознатата приближава апаратурата и се обръща към тях.
- Ще спра устройството, което подържа сърцето и дихателната система на господин Дейвидсън. Най-много минута след като направя това жизнените функции на господина ще престанат да работят.
"Най-много след минута ще е мъртъв." Мисли си Томас.
Жената натисна голямо копче на машината. Движението кара Хейл да стисне още по-силно ръката на бившия си съпруг. Екранът показва пулса все по-бавен и по-бавен докато накрая не отчита нищо.
За миг Хейл не помръдва, после леко отпуска ръката на Майкъл и се оставя в прегръдките на сина си.
