Колата намалява скорост и спира пред входа на блока. Сградата - четириетажна, сива и стара. Томас отваря вратата на превозното средство и усеща твърдата повърхност под краката си. Тези пътувания му се струват безкрайни.
Хейл също излиза от колата и отива пред входната врата.
- Липсва ли ти апартамента?
„Това е само помещение. Не означава почти нищо за мен. Просто са ми омръзнали белите стени." - написва момчето докато с майка му са в асансьора.
Времето, за което отговаря на въпроси наистина започва да го дразни. Макар да се упражнява във всяка свободна минута още не е съвсем свикнал.
Хейл поставя ключа в ключалката и отваря вратата, а Томас влиза след нея. Щом прекрачва прага го лъхва познатия аромат на прах и препарат. Той сваля обувките си, слага ги до вратата и се оглежда. Помещението е с кафяви стени и светъл дъсчен под. Освен входната има още три врати. Първата от дясно е за банята, втората за кухнята, а тази направо е за спалнята. Единственото нещо, което Хейл си е позволила да сложи по стените са закачалките зад вратата.
- Мисля си, че е време да вземем шкаф за обувки. - казва тя докато заключва.
Сина й си мисли, че в това няма смисъл. С парите на баща му могат да си позволят да живеят в по- голямо жилище. Нещо повече:
„Майко! Не може ли да отидем в къщата. Сега е наша. Няма нужда вече да живееш в тази миша дупка." - написва Томас.
Той нарочно не споменава баща си. Ако го направи, майка му ще се натъжи и няма да отговори.
- Томас аз... Знаеш, че той не ме иска там. Аз не мога. Трябва да се погрижа за магазина и...
И тя не казва името „Майкъл".
Това започва да дразни момчето.
„И парите ли няма да вземеш?"
Хейл мълчи.
Това сериозно започва да дразни сина й. От магазина няма полза. Как ще се справи майка му, ако не се възползва от парите на баща му.
„Къщата е по-близо до центъра, по - близо до магазина, по - близо до училище. - което означава, че Томас няма да се налага да се качва всеки ден на кола. - Плюс, че Майкъл вече е мъртъв. Къщата вече не е негова. Вече не решава той, а аз!"
Това е. Томас й го написа. Няма какво да отрича. Писна му да заобикаля въпроса. Истината е жестока, така е, но няма какво да се направи. Хейл трябва да е силна и да се изправи с лице срещу фактите.
Сина й наблюдава как очите й отново се пълнят със сълзи, но той няма да подаде. Няма да отстъпи. Няма да позволи на майка си да продължава да се наранява сама. Хейл поставя ръка пред устата си и сълзите й започват да се стичат от двете страни ма лицето. Този път, обаче, момчето е решило че няма да я успокоява. Това няма да й помогне. Той знае, че майка му ще преживее това, как остана жива след развода и след банкрута си.
Томас стои спокойно за минута, но решава, че майка му няма да е способна да продължи разговора сега. Подминава я и влиза в стаята вдясно.
Кухнята има два големи прозореца и бледо оранжеви стени. Това прави помещението светло и широко.
Момчето не иска да спори с Хейл. Преди когато тя му говореше за училище Томас просто я уверяваше, че ще учи и внимава, но това сега няма да проработи.
Томас е гладен. Сигурно майка му също. Отива до хладилника. Сега се сеща, че с нея забравиха за шейка, но за негова изненада вече не му се пие. Той нарязва кашкавал, слага го внимателно върху четири филийки и поставя храната в затопляната вече фурна.
Ах колко обича филийка с разтопен кашкавал.
