"Сърцето на Атлантида" книга 8 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей

Глава 7

Остров в Бермудският триъгълник

След като Аларик овладя бурята и разсея торнадото, така че никой от хората да не бъде наранен, последва Куин на плажа от другата страна през портала, но благоразумно я следваше на поне десет крачки разстояние, давайки ѝ достатъчно уединение да се окопити след падането. Сега, когато имаше достатъчно време да помисли над въпроса, да я пусне от близо два метра височина директно на плажа изглежда не бе най-удачното решение. Жената бе въоръжена до зъби и опасна, все пак.

Зората изгряваше, а Куин изглеждаше толкова свирепа и красива на меката, златиста утринна светлина, че дори не усети как дъхът му спря за момент, поне не и докато тя не го погледна намръщено. Седеше в плиткото на брега, а лицето ѝ бе като една от най-тъмните и страховити гръмотевични бури на Посейдон. Вълните се разбиваха в нея и разпръскваха по проблясващият бял пясък наоколо, а тя бе напълно подгизнала.

- Ти си абсолютно отвратителна топка слуз, знаеш ли? Отрепка... Безполезна купчина...

- Може би трябва добре да премислиш следващите си думи – прекъсна я той, преди да е имала възможността да демонстрира завидния си набор от обиди и псувни. – Нямах достатъчно време да овладея напълно портала, тъй като ти настоя да предпазя хората ти от бурята.

-Бурята, която ти създаде! – сряза го тя.

Той не успя да се сдържи и избухна в смях. Куин му напомняше на разярено и раздразнено котенце насред дъждовна буря. Тя присви очи, изправи се на крака и се устреми към него. Той я набюдаваше, като очакваше да спре преди да го достигне. Но тя не го направи. Вместо това Куин го удари с всича сила, избута го толкова яростно назад, че той се просна на задника си в пясъка и остана там, плюейки морска вода, втренчен в нея шокирано.

- Никога, ама никога повече да не си посмял да ми се присмиваш след като си запратил торнадо по мен, пуснал си ме от невероятна височина и то без парашут, и смея да добавя – ме изплаши до смърт! Разбра ли ме?

- Съмнявам се, че ще попаднем в такава ситуация отново.

- Толкова си дразнещ! – изкрещя тя, изритвайки още вода към лицето му. – Не можеше ли да намериш някоя друга силна мацка – бунтовник, която да побъркваш? Защо трябваше да избереш мен?