Глава 5

92 3 0
                                    

Аларик наблюдаваше как Куин последва Архелай извън стаята. Тя ставаше все по-тиха и по-тиха, докато спореха какво да правят по-нататък и накрая им заяви, че ще потърси някаква храна.

- Няма много за правене сега, когато съм безработна - каза тя, изкривявайки лице в нещо, което може би е възнамерявала да е усмивка, но изглеждаше като гримаса на мъртвешка глава.

Джак я последва – нейната мълчалива, смъртоносна сянка. Аларик отново осъзна, че в друг свят – друга времева линия – тя можеше да обича Джак и може би щеше да е щастлива. Осъзнаването на това добави още един слой катран към ръждясалите останки на съвестта му, но в никакъв случай не го изкуши да я откаже.

Поне Аларик беше спрял небрежно да крои планове как да убие Джак всеки път, когато си помислеше за Джак с Куин. А това беше един вид прогрес.

- Лицето ти има плашещо изражение, приятелю - каза Вен. Принцът скръсти ръце пред гърдите си. – Бих ли искал да знам какво се върти в главата ти?

- Твоите желания не ме интересуват. Това, което е в главата ми си е мое. Сега отивам да се изправя срещу този фалшив Птолемей. Щом бъде погубен и аз си върна скъпоценния камък, проблемите ни ще намалеят.

Вен поклати глава.

- Не толкова много. Светът все още знае, че Куин е бунтовнически лидер. Не можеш да поправиш стореното. Тя е в безопасност или ако е от значение е под прикритие - завинаги. А ние трябва да се свържем с Конлан и останалите Седем и да разберем дали те изобщо са наясно какво се случва. Не е като да имат CNN в Атлантида.

- Добре. Ти провери. Аз отивам в Ню Йорк.

Аларик призова портала и със закъснение се позачуди дали изобщо ще се отзове, дали Норико наистина е духа на портала или присъствие, което насочва магията му.

Искрящият овал от светлина отговори на въпроса му, но преди да влезе той се спря и се обърна към него.

- Ти. Дух на портала. Можеш ли да говориш в тази форма?

Тишината беше единственият му отговор, което като цяло не беше отговор.

- Добре. Отведи ме до хотел Плаза в Ню Йорк - нареди той, докато пристъпваше във въртящата се магия.

Докато вихърът го засмукваше, Вен го последва.

- Някой трябва да ти спасява задника – рече принца.

"Сърцето на Атлантида" книга 8 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса ДейTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon