Психика

1 глава

Казвам се Рали на 28 години, живея в Сеул. Работя в Big Hit, където помагам на всички kpop групи, когато ходят някъде, а аз ходя с тях.
Днес ще отида при приятеля ми Suga, който ми се обади, защото имал да ми казва,  нещо важно.
Skip time
Вече сме в колата и пътуваме. Той изглежда разтроен.
-Какво има, Suga? Изглеждаш разтроен. Да не би да е свързано с това, което щеше да ми казваш?
-Рали...ще бъда честен. Нещата не са добре.
-За какво говориш?
-Лиса е намерена мъртва..-Лиса е най-добрата ми приятелка и негова съпруга, която беше изчезнала преди седмица. Подадохме указания в полицията и ето го отговора...
-Спри!-Видях един огромен камион да се забързва силно към нас
-Не, трябва да знаеш всичко...
-Не, спри колата!
Внезапно видях как един камион се блъска в нашата кола и усетих как ни смазва. Навсякъде хвърчаха стъкла и отчаяние. Изпаднах в дълбока истерия и припаднах от шок.
Skip time
Събудих се в болнична стая. За момент не знаех какво става, но веднага се сетих щом майка ми влезна с разтревожено изражение.
-Мамо!
-Рали! Кажи ми, че ти си добре.
-Как така аз? Ами Suga?
-Скъпа-тя ми хвана ръката-той беше на най-предпазеното място, но тежеста на камиона се опряла до него... ти си изкочила от колата, но той е останал вътре...
Не знаех какво да правя. Той беше
най-ценното нещо, което имах. В този момент се сетих за Лиса. И тя си беше отишла без дори да знам защо...  Как беше възможно да изгубя и двамата...
-Скъпа, психолога иска да те види.
Искаш ли да му кажа, че после ще е по-добре?
-Не, нека дойде.-макари съсипана, знаех че това може да ми помогне.
Той влезна. Беше красив с пухкави устни, черна коса и очи, които ми даваха сили.
Гл. Неутрална
-Здравей, Рали! Ще се представя. Аз съм Jin-хубаво име казах си-и съм тук, за да поговорим за катастрофата, ако не е проблем.
-Не е.
-Добре, тогава започваме! Знаеш ли кой ден сме днес?
-15 февруари.
-На колко години си?
-28.
-Знаеш ли какво точно стана по време на катастрофата?
-Приятеля ми съобщаваше нещо важно и внезапно видях камиона, който се заби в нас.
-Какво ти е казвал?
-Лично е.
-Аз съм тук, за да се почувстваш по-добре. Не съм ти враг.
-Но тези, които убиха Лиса са...-прошепна тя
-Какво каза?
-Лиса...най-добрата ми приятелка, която изчезна...е не точно...намериха я мъртва....
-Знаеш ли повече за това?
-Не.
-Обичаше ли приятеля си?
-Да, много.
-Имаш ли си гадже?
-Какво!!!
-За...формуляра е...-каза той притеснено и задъхано...-да...дали си имаш някой, който да ти помогне...в този момент...-измисли си Просто я хареса от първия миг
-Бих искала-тя продължи, това което той искаше да започне
-Ам...добре стига толкова върпоси ще те оставям....Утре пак ще се видим..
-Надявам се- каза тя беззвучно
Skip time
Сън(Рали)
Бях в някакво мазе. Наоколо имаше кръв, която не знам как виждах, защото нямаше никаква светлина.
-Ехо!
Имаше ехо. Плашещо. Изведнъж усетих някаква ръка на крака ми. Обърнах се. О, не! Това беше Лиса! Беше в рани и синини, напълно мъртва.
-Помогними!-казваше тя с грапав глас. Почти не можеше да говори, а дишането ѝ беше углошително
-Лиса-а-а.....
-Помогни ми!-каза тя и захвана и другия ми крак
-Не мога...съжалявам-отвърнах ѝ, а тя започна да ме дърпа
-Лиса, спри!Спри! Моля те нараняваш ме!-паднах на земята до нея и отнякъде се появи лека светлина. Виждах я ясно. Течеше кръв от очите ѝ, които бяха просто черни дупки в главата ѝ.  Имаше рана на устата, която разширяваше усмивката ѝ, а от тази уста се спускаха дълбоки белези стигащи до гърлото.
-Защо не ми помогна? Нали бяхме приятелки?-каза тя с още по-грапав глас, а усмивката ѝ се разшири, като се надвеси над мен и тъкмо преди да ме погълне се събудих.

-Скъпа? Добре ли си?
-Извикай Jin!!!! Моля те!!! Извикай го!!!!

Здравейте! Знам, че не съм довършила една история, но в моя защита това е един дългоочакван късен подарък за приятелката ми RalikpopBGstan , на която се надявам да ѝ хареса(и не само на нея, а и на всеки който го прочете)
Съжалявам,че почвам толкова негативно историята, но ако сте чели другите ми история ще знаете, че при мен няма лека глава😂
❤️🧡💛💚💙💜🤍🖤