Психика

15 глава

Гт. Рали
Днес е деня.
Днес е деня, в който ще се махна от това място и ше си върна живота.
Бях в кабинета на Намджун и чаках да дойде, за да започваме теста.
Той влезе.
-Готова ли си?
-Да.
-Не мисля, че Джин би ти причинил такова нещо...-каза той и сложи ръката си върху моята и ме гледаше в очите
-Но го направи.
Отдръпнах се малко от него. Усещах как сълзите ми напираха да се покажат, но се сдържах.
-Добре, да започваме.

Skip time
Свърших ме теста.
Беше доста по-различен от миналия път. Явно бяха минали нивото на трудност, защото често се замислях на въпросите.

Гт. Намджун
Не мога да повярвам.
Тя е казала истината.
Джин я е измамил.
Трябваше да говоря с него.
Запътих се към кабинета му и тръшнах вратата зад себе си щом видях, че си почива на стола.
-Как не те е срам?!
-Как мен не ме е срам ли? Та тия докара до тук! Ти ми каза да я вкарам в лудницата и сега не мога да в отделя от себе си,...но вече няма значение...защтото тя ще си тръгне и ще поиска да ме забрави, заради това което сторих...
Донякъде беше прав. Бях много критичен с хората, което малко ми пречеше в работата. И все пак той се докара до тук. Той я излъга и я измами. Би трябвало да го тръшна в затвора, но няма да има смисъл. Съжаляваше се, че ѝ причини това и без помощ от справедливостта.
-Прибързах като ти казах,че е луда, но аз не я познавах, а ти я обичаш и въпреки това я остави тук.
-Обичам я...Не мога да в оставя. Притеснявам се, че ще ме остави, ако я пусна да си върви. Болеше ме, когато фалшифицирах теста ѝ, но повече ме болеше да я оставя...
-Може да се каже, че си егоист, защото си мислел само как ще се чувстваш ти, но не си искал да я натъжаваш... Джин...трябва да направиш същия тест, който и тя... Притеснявам се, нещо наистина ти става. Не е типично да нараняваш хората така.
Тръгнах си от стаята.
Имаше нужда да остане сам и да помисли върху това, а и трябваше да кажа на Рали.

Гт. Рали
Ще се махна от тук! ДА! Ще си върна живота!!!! Щом чух, че съм минала теста прегърнах Джун и се запътих да кажа на Хоби.

Гт. Tae
Рали щяла да си тръгва.
Най-накрая. Вече мога да бъда с Джимин и тя няма да ми се пречка. Не ме разбирайте погрешно тя не е лоша, но се бърка там където не ѝ е работа. Джимин е мой и тя няма никакво право да си го прислоява. Сега можех да си го върна и той щеше да спре да точи лиги по нея  и това много ме радваше.

Гт. Джимин
Защо Рали ще си тръгва!? Не е за вярване! Не искам да си ходи! Как може Хоби да ѝ каже за Джин! Добре тя не го харесва вече, за което съм благодарен, но няма и да захареса и мен защото си ТРЪГВА?! А мен няма да ме пуснат скоро, това е на 100% сигурно.

Деня на напускането
Гт. Рали
Събрах малкото багаж, с който разполагах и застанах на входа, чакайки майка ми да дойде и да се махна.
Хоби беше с мен и чакаше търпеливо, моето тръгване.
Даже Джимин и Тае бяха тук.

Гт. Джимин
Еххх, жалко. Можеше да стане нещо...

Гт. Тае
Тръгва си! Е, гати хубави ден!

Гт. Хоби
Ще ми липсва това момиче... Беше много добър приятел и се радвам, че поне тя ще има възможността да заживее нормално.

Гт. Рали
Не беше чак толкова зле, но живота ми беше навън, където света се развива и хората са нормални.
Майка ми дойде и започнах да се сбогувам с всички.
Пръв беше Хосок:
-Живей си живота и се забавлявай наволя. Радвай се на всичко и бъди себе си. Пази се.
-Ще ми липсваш. Ти си добър човек.
Втори бе Джимин:
-Бяха хубави месеци... Може да идваш, за да ме виждаш! Ще те чакам😏
-Ще помисля.
И остана Тае:
-Няма да ми липсваш. Но все пак късмет навън.
-И на теб късмет с Джимин-намигнах му и той се усмихна притеснено. Не очакваше да зная за това, но си личеше как го гледа и иска.
Качих се в колата и потеглих към старото ми ежедневие, което ми липсваше.
Исках да се сбогувам с Джин...да той ме измами, но въпреки всичко ми е приятел...бивш...към който още имам чувства.
Защо не дойде?

Гт. Неутрална
Докато Рали си тръгваше, Джин гледаше нейното заминаване през прозореца и отговаряше на въпросите, които Джун му задаваше.
По-късно през деня Намджун каза на Джин резултатите, макари да не искаше това...
-Предай си престилката.
-Защо?
-Ти оставаш тук, като пациент...наистина много съжалявам, но вече не може да си психолог.
Джин не каза нищо, а през деня показаха новата му стая.
Не му пукаше вече за нищо.
Нямаше Рали. Нямаше и смисъл.
Това си мислеше той...беше много влюбен.
Рали също не искаше да изкара спомена си за него от главата си. Искаше да е до нея, не знаеше дали е добра идея, но не я интересуваше.
Искаше само да се върне.
И двамата искаха да са както преди. И бяха готови на всичко, за да си се върнат.
Но защо не го правеха?

❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍