Психика

7 глава

Гт. Тае
Джимин продължаваше да се държи странно. Беше много ядосан и това ме притесняваше. Мразех го, когато беше тъжен. Ставаше ми толкова мъчно...аз просто...харесвам Джимин от както се намерихме в болницата. Не мога да си представя живота си без него, но знам, че няма как да го имам...той не чувстваше същото към мен и затова ми оставяше само неговото приятелство...
Гт. Джимин
Отидох да покажа на Джин, с кой си има работа. Нямах преки доказателства, че той е написал бележката, но знаех, че е той. Влезнах в кабинета му като тряснат вратата. Вътре беше Хоби.
-Хоби, махай се от тук, има да уреждам сметки с Джин.
Джей Хоуп се махна и аз седнах на стола усрещу Джин. Погледнах го на кръв.
-Какво искаш, Джимин?
-А, ти какво искаш от мен!
-Нищо.
-Да бе, а бележката, знам че е от теб!-приближих се и му прошепнах бавно- Рали е моя. Няма да и бъдеш първия...Ол и...ако мислиш да заплашиш някой отново, нека не е от лудницата. Опасни сме...
Излезнах от стаята.
Гт. Джин
Не знам как Джимин е разбрал за бележката, но не ме стресна със заплахата. Обичам Рали и тя изпитваше същото към мен. Знам го. Нищо нямаше да ни раздели.  Нито яростта на Джимин нито факта, че съм луд.
Гт. Рали
Събудих се и за пореден път осъзнавах, че това не е сън, а наистина съм в лудницата. И все пак бях толкова щастлива от срещата ми с Джин. Той правеше застоя ми тук толкова по-лек. Не знам как щях да оцелея без него.
От мисли за него все повече ми се искаше да го видя и затова станах и се запътих към кабинета му, обаче по пътя Джимин ме спря.
Гт. Джимин
-Хей, как си? На къде си се запътила?
-Отивам при Джин.
-Ааа, не.
-Защо?
-Исках да кажа...зает е сега и не е в болницата. Има работа.
-Ам...добре. Случайно да знаеш, кога ще се върне?
-Не скоро!-сепнах се аз и започнах да заеквам, което много ме издаваше-Така де...едвали скоро ще е свободен, но хей, аз, Тае и Хоби сме свободни! Ела при нас!-дали забеляза държанието ми?
-Добре ли си Джим? Изглеждаш притеснен.-дам...май забеляза
-Да...да...добре да отиваме при момчетата
Гт. Тае
Докато обяснявах на Хоби чувствата ми към Джимин и ревността, която изпитвах от Рали, докато хвърлях малкото предмети в стаята той правеше опити да сдържам гнева си, но точно когато забравях яроста си Рали и Джимин се появиха. Исках да я ударя силно и да я залича от тук. Исках да я няма. И без друго нямах шансове с Джимин, а тя сега ги скапваще от всякъде.
-Как е Тае?-каза Джим-Здрасти, Хоби!
-Как е-попита ги тях Хоби
Аз не казах нищо. Втренчих се в земята и не отделях поглед от нея. Изпаднах в епизод. В тих епизод на саморазрухата.
Всички забелязаха поведението ми и никой нищо не казваше. Настана неловка тишина, която бе развалена от отваряне на вратата. Беше Джин. Слава Богу исках да прибере вече Рали. Няма нищо против нея, а към отношението, което Джимин и даваше. А за да премахна това отношение ми беше нужно сам да я махна.
-Рали!!! Търсих те цяла сутрин! Къде беше?-вземи се я вече
-Ам...мислех, че си зает.
-Кой ти каза тази глупост?
-Тя няма да може да е при теб сега, Джин-опули се Джимин
-Защо?-попитаха те двамата
-Заета е с мен...-подхвърли ѝ мазна усмивка той
Не си познал. Ти си зает! С мен! В този момент ударих силно юмрук в стената, а всички ме погледнаха със страх, освен Джей Хоуп, който се ухили до ушите, макар че и в неговите очи си личеше стреса.
-Джин...ти върви с Рали, аз ще се оправя с Тае, все пак съм донякъде нормален...
-Добре, хайде Рали.
Те двамата си отидоха, а аз не можех да погледна никой в очите.
-Абе, какво ти става бе, глупак! Исках да я забия! Какви ги вършили бе, Тае!!!-развика ми се Джимин, а аз продължих със своята вътрешна разруха
-Остави го, малко-започна да успокоява Хоби
-Какво да го оставя! И ти го защитаваш! Тук сме от толкова много години, а не се научихме да си пазим гърбовете!
-Млъкни за малко!-провиках се аз
-Какво ми каза Тае?

Заповядайте!
❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍