Психика

2 глава

Майка ми излезна от стаята бързаща да търси Джин, а аз стоях уплашена и настръхнала. В миг влезна той и се доближи до мен:
-Какво има, Рали?! Добре ли си?
Щом го видях, вътрешно се успокоих. Някакси лицето му ми даваше утеха, докато сърцето ми биеше като луда при вида му.
-Рали, кажи ми.. добре ли си?
Мислите ми се разнесоха от ума ми.
-Не.. Не съм добре, Джин!-леко извиках и се разплаках. Той ме гледаше с разтровожени очи и ме попита какво е станало.
-Сънувах Лиса! Тя-тя изглеждаше умряла и ме молеше да й помогна! Не знаех какво да правя, отвратителна приятелка съм!-обяснявах през сълзите си.
-Рали, ще те питам отново.. Знаеш ли нещо за смъртта на Лиса? Можеш да ми кажеш.
-Не, не знам.
-Ще ти покажа една снимка и тогава ми кажи дали разпознаваш нещо.
От джоба си извади въпросната снимка, след което я повдигна и на нея се виждаше Лиса в тъмното мазе.
-Това е от съня ми! Но как?-стреснах се, това беше същото мазе, което беше в съня ми.. но никога не го бях виждала.-Това мазе беше в съня ми с Лиса!-Джин замълча. Изгледа ме подозрително и това леко ме ядоса.-Нищо не знам, нищо! Да не мислиш, че аз съм я убила?!
-Успокой се, не е твоя вина. Спокойно..-той си приближи ръката до бузата ми и избърса останалите сълзи от лицето ми.
Това усещане, отново се появи.. исках топлината от ръката му да остане завинаги при мен.
Skip time
Гт. Джин
-Здрасти , Джин, как е момичето?
-Оздравява от катастрофата, но нещо не е добре в главата.. каза ми, че е сънувала убитата жена починала  преди няколко дни. Същото мазе, същите рани.. Не знам какво да става Намджун.
-Как така.. тя да не полудяла? Може би ще трябва да я пратиш при психолозите, нали знаеш...на мястото...-въздъхнах, знаех за кое място говореше. Лудницата. Не исках, не мислех така за нея..., но не беше мое решение.
-След няколко дни, докато оздравее напълно, ще й пусна теста, за да проверя къде е и дали да я пращам.
-Както решиш, умен човек си и знаеш какво да правиш, но според мен трябва да отиде там-раздразних се от думите му, незнайно защо.
5 дни по-късно
Днес ще пусна теста на Рали, надявам се да има добри резултати. Тя не заслужава да отиде при тези психопати. Поех въздух и влезнах в стаята й.
-Добро утро, Рали! Как си днес?-усмихнах се и седнах до нея.
-Добре съм, мерси че попита.-тя ми върна с усмивка.
-Трябва да се усмихваш повече, отива ти-тя се зачерви- така, днес ще ти пусна тест. Не се притеснявай, няма математика или нещо такова, само въпроси към теб-подадох й листа и химикал.
-Защо е този тест, ще излизам от болницата?-Тя ме погледна очудено
-После ще ти кажа.-и тогава излезнах от стаята да си взема кафе.
Skip time
Гт. Рали
Бях на последния въпрос от теста, който ми даде Джин. Доста ми беше странно, но поне ще излизам от това място. Тъкмо ограждах отговорът си, когато влезна Джин, с гуфрета в ръката си и кафе в другата.
-Точно навреме дойде, готова съм.
-Така ли? Много си бърза!- каза докато слагаше гуфретата на една масичка до мен.-Това е за теб.
-За мен? Мерси!-взех я и започнах да я ям.
-Много ми е приятно с теб, но ще тръгвам за да проверя теста ти и да се върна с добри новини!-той прибра листа и излезна.
От бързане, Джин забрави да затвори вратата и щях да му кажа, но когато излезна го спря един мъж. Беше доста висок, красив и облечен в докторска престилка.
Гт. Джин
-Ох, стресна ме Намджун! Какво правиш тук?
-Просто те видях и реших да те питам как върви.
-Момичето ми даде теста доста бързо да се надяваме  всичко да е наред!"
-Ще стискам палци, жалко е такова младо момиче да остане в лудница. Живота е пред нея все пак."
-Да, така е.
Гт. Рали
Не бях сигурна дали чух правилно- ЛУДНИЦА?! Аз не съм психопат! Чувствах се съкрушена, живота ми ставаше все по-зле! А сега може би ще ходя в лудница?!
Не можех повече и изпищях от ярост и стрес. Двамата мъже ме погледнаха и се приближиха към мен. Толкова бях ядосана.. не знаех какво да мисля!
-Ще ме пращаш в лудница, така ли?!Развиках се на Джин. Как може тези хора без да ме познават да решават така!
-Госпожице, успокойте се!-заповяда с ярък тон високият мъж.
-Млъкнете, Вие дори не ме познавате! Как решихте така внезапно в лудница да ходя?!Станах от леглото и ги спогледах със злоба.
-Защото в момента показвати държание точно за там!-той ме изгледа злобно и викна охрана-Джин, теста няма значение вече, това момиче е лудо!

Нова глава, мили мои😂
(Споко няма да има такова обръщение)
❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍