Психика

9 глава

Гт. Неутрална
-Джимин, успокой се!
-Как! Айде кажи лекарче, да не би да имаш, нешо с което да ми оправиш настроението...-Джимин му хвърли мръснишки поглед. Това, заради, което беше тук, щеше да го накара, всеки момент да избухне от волгарност върху личния си медик.
-Ти наистина не си наред! Нали искаше Рали? Какво стана?
-То не пречи да ви искам и двамата.
-Махай се от кабинета ми, веднага!
-Или какво? Ще ме напляскаш?-той захапа устната си и прекара езика през зъбите си. Искаше да се забие в Намджун както е сега на стола, но мислеше да запази ентусиазма си за Рали...
-Стига глупости, часа ти изтече, ще стоиш тук много дълго, нещастник, такъв!
Джимин стана и се отправи към вратата, но се върна и му прошепна в ухото:
-Тъкмо, да съм по-близко до теб...
Гт. Намджун
Наистина беше луд! Не знаех какво да правя. Звъннах на Джин да поговорим за него и чувствата му към Рали.

Телефонен разговор:

-Ало? Джин, тук ли си?
-Да, имам малко работа, може ли после да говорим?
-Не, сега!
-Защо? Нешо спешно ли е?
-Ела, бързо и ще ти кажа!
-Ох...добре. Айде идвам.

Skip time
Джин се подпря на стената в кабинета на Джун и зачака да започнат разговора.
-Е, тук съм, казвай спешното нещо.
-Знаеш проблем Джимин, нали?
-Че прави секс с какво, когато и както си поиска ли? Да.
-Мисли да го нападне...Рали...
-Чакай!!!! Рали!!!!
-Трябва да измислиш нещо, за да я защитиш.
-Аз ли? Ти няма ли да ми помогнеш все пак ти е пациент.
-И аз си имам проблеми, а Джимин е твоя работа. Не мога да ти помогна с нищо, той е твой проблем. Не можем да спрем това мислите му, желанията му, ако го иска ще го напарви, той е такъв. Иска нещо и го взима. Ще избухне. Няма как да спреш сексуалната му активност. Само да защитаваш.
-Какво искаш да кажеш?
-Че той е нарочил гаджето ти. Мрази те до болка и не можеш да го спреш. Само я пази или я изведи от тук, да му се не види! Аз реално ти пуснах мухата в главата Рали да дойде тук и донякъде грешах! Ще полудее и няма да имаш контрол на това дали е за лудницата или не! Просто я измъкни от тук, преди да е пострадала във всеки смисъл на думата! Обичаш я, нали? Докажи го!
Skip time
Гт. Джин
Насочих се към стаята на Рали. Нямаше я? Ставаше късно. Затърсих я притеснено.
Гт. Рали
Стоях под едно дърво на двора с Хоби. Говорихме си, а усмивката не се изплъзваше от лицето му.
-Рали, трябва да ти кажа нещо?
-Да, какво? Нешо станало ли е?-изглеждаше разтревожен.
-Тае...
-Знаем, че не ме харесва.
-Не, той...да така е...заради Джимин...ревнува те. Иска да те нарани да те махне от тук...
-Значи ще стоя далече от Джи-Джин ме прекъсна
-Рали! Късно е, къде си? Трябваше да си в леглото.-притеснението му се стече от лицето, като се спускаше по тялото му под формата на под.
-Говорих си с Хоби...-беше забранил, но Хосок е нормален, той ми го каза и го виждам.
-Хоби, време е да си лягаш, Рали, идваш с мен.
Гт. Джин
Нямаше да я оставя просто така да си тръгне, но ше я пазя.
-Какво има?-попита ме тя
-Ще спиш при мен.
-При теб...тоест?
-Имам стая в клиниката, когато карам нощни смени отивам там да си почина.
-Добре...-личеше си, че не разбира какво става
-Довери ми се.
Отидохме в стаята.
-Преместих ти дрехите тук.
-Защо?
-Заедно сме нали?
-Да?
-Значи няма да имаш против.
Беше леко стресната, но мисля, че нямаше да има проблем да е при мен.
Гт. Рали
Джин се съблече и видях задните му части. Хареса ми... Щом се обърна гледката стана още по-хубава. Доближи се и устните му затанцуваха плахо по моите. Ръцете му ме обгърнаха, докато малкото пространство по между ни вече не съществуваше и не се сляхме.
Отделихме се от прекрасния момент.
-Късно е, мила...Ще довършим...обещавам...
Кимнах.
Аз легнах в единия край на леглото и се притиснах в стената. Той сложи ръката си на кръста ми и пак ме доближи ужасно много до себе си все още само по боксерки.
-Ето така-заяви той-по-близко до мен...

Юхуууу🤪
Ето ме пак😂
Съжалявам, че качвам толкова рядко и ме извинете за грешките.
❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍