Психика

8 глава

Гт. Тае
Джимин ме гледаше с злоба-аз него също. Това не продължи дълго, защото ме събори на пода с ентусиазма на убиец. Буташе ме много болезнено.
-Дръж си устата затворена! Виж какво правиш!-извика той.
-Момчета спрете!-добави и Хосок, тръгвайки да извика охрана.
-Пусни ме.. Веднага!-развиках се, а той ме удари силно по лицето. "Глупак.." Продължително чувствах удари, но не исках да спре. Искаше ми се да продължи да ме удря. Кръвта се пускаше извън устните ми и отиваше върху Джимин. Исках да го ударя, но тялото ми не даваше. Дали беше защото ме е грижа за него? Изведнъж над Джимин се показа Чонкук. Взе го отзад за блузата и го издърпа, докато Хосок ми помогна да стана и ми подаде кърпа за да избърша кръвта си.
Гл. Рали
С Джин бяхме стигнали до стаята ми, но преди да тръгне се спря.
-Не бъди много близки с онези момчетата. Моля те.
-Добре, ще се опитам.
-Обещаваш ли?-намръщи вежди.
-Обещавам!-усмихнах се и го оставих.
Гл. Джимин
Бях с доктора си и той ми говореше, но не го слушах. В главата си мислих само за Рали и Джин. Исках да ги разваля.
-Джимин, слушаш ли ме? Питах те нещо.
-Съжелявам, но не.
-Добре, тогава.. Какво мислиш?
-Не е твоя работа, Намджун. Искам да тръгвам.
-Точно моя работа е, затова ако не обсъждаш с мен няма как да те пусна и ще си под наблюдение.-това изцяло беше вина на Техъонг. Знам, приятел ми е, но прекали.
-Добре, питай.-казах аз, а той почна да ме пита въпроси на които не исках да отговарям.
Гл. Техъонг
-Защо! Защо изобщо те харесвам! Такъв глупак си.. дори не ти пука за мен!-ревах аз в стаята си, удряйки стената. На вратата се показа Рали. Тя ме гледаше. Тази пък какво иска?
-Техъонг, добре ли си? Ако искаш ще си тръгна..
-Защо си тук?-загледах я. Тя беше точно пред мен.
-Разбрах, че сте се сбили с Джимин и реших да дойда да те видя.
-Нямаш работа тук, всичко разваляш..-измърморих раздразнено.
-Моля? Не те чух? Може ли да повториш..?-гласът й ме дразнеше. Наистина.
-Може да излезнеш, не искам да говоря.-обърнах се към прозореца, просто чувайки стъпките й как се отделичаваха от мен.
Съжалявам, Рали...
Гл. Рали
Знаех, че не трябваше да отида при него. Обещах на Джин, но твърде ме е грижа. Той няма да разбере, дори и да е така.. защо да се разсърди? Всичко е наред. Това е човешка постъпка. Просто ми беше любопитно..
-Защо отиде при Техъонг?-стреснах се. Пред мен беше Джин. Какъв късмет!
-Разбрах, че се беше сбил и като добър човек реших да го видя как е.. Съжелявам.
-Обеща ми.-леко раздразнено ми го каза.
-Знам, знам и съжелявам.. просто ме беше грижа.
-Ще ти се размине този път, но не прави така отново. Обещанията са за спазване. Усмихна се той и ме прегърна.-липсваше ми.
-Как така, ние до преди час бяхме заедно?
-Да, но този час беше твърде дълъг...-целуна ме и ме вдигна. Той започна да ходи ме води нанякъде и аз бях развълнувана. Само той можеше да ме кара да се чувствам така. Само той..

❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍