Психика

6 глава

Излезнах от стаята, затворих вратата бавно и се опрях на нея. Поех въздух и си оправих дрехите.
-Как беше?-попита ме някой.
-Какво? Как-погледнах на ляво и видях Джимин да ме гледа с мазна усмивка.
-Попитах те как е минал прегледа?-той повтори.
-Ааа, да.. много добре!-възкликнах.
-Къде отиваш? Притеснявам ли те, Рали?-каза той като ми взе ръката и ме погледна в очите с неразбираем поглед.
-Отивам където искам, Джимин. Ако искаш нещо отиди при Техъонг или Хосок.
-Да, добре, но ако искам нещо от теб?
-Ъмм, окей.. какво искаш?-Джимин спря. Погледна надолу, а после пак нагоре. Очите му ме караха да потъна в тях.
-Нищо.. нищо. Отиди си.-той ме пусна. С забързани стъпки се прибрах в стаята си.
Skip time
Бях в стаята си, а другите навън. Беше ме страх да изляза, не знаех на кой да вярвам. От коридора изведнъж чух някой да вика-
-Ралиии, Ралииии!-познах гласа. Отворих вратата и го погледнах с въпросително лице.
-Да, Хосок? Защо викаш по коридорите?
-А ти защо не излезнеш с мен на вън?
-Не ми се излиза, съжелявам.-Хосок ме гледаше, личеше си че не беше щастлив, но усмивката му стоеше.
-Ралиии, моля те излезни с мен!-той мрънкаше, докато някой не го потупа по рамото.
-Доктор Ким? Защо сте тук?-попита го той. Аз знаех защо е тук.
-Тук съм за Рали, тя има нещо да прави с мен.-усмихна се той, но не за дълго.
-Ааа, добре тогава. До после, Рали!-Хосок избяга навън. Останах там и се усмихнах на Джин.
-Да отиваме?
-Чакай, къде да отиваме?-загледах го очудена и заинтересована.
-Приготвих ти нещо. Казах ти, че днес ще те изненадам!
-Така е, съжелявам. Чакай да си сложа някакви дрехи поне!
-Чакам те.-бързо влязох в стаята и отворих гардероба си. Дори не знам какво е приготвил, мале мале! Взех един чифт тесни дънки и бяла дантелена риза, както и черни токчета. Предварително вече си бях изправила косата сутринта, затова беше лека накъдрена и ми харесваше. Също си сложих малко грим.
-Готова съм!-излязох и погледнах Джин, който ме зяпаше с опулени очи.
-Уоу, Рали.. невероятна си..-успя да каже преди да ми завърже очите. Усещах устата му до ухото си и той ми прошепна:
-Спокойно.-сложи си ръцете на талията ми и ме водеше някъде.
-На ляво и продължавай.-стигнахме и той отвори вратата. Отвърза очите ми и видях, че бяхме в офиса му. Имаше маса, свещи както и рози на пода. Беше много романтично.
-Как успя?-обърнах се и го погледнах.
-Имам си начини, любима моя-издърпа ми стола и седнах, а той след мен. Имаше храна и голяма бутилка вино, която ми направи впечетление.
-Нямам думи.-успях да кажа докато още приемах какво се случва.
-Наслаждавай се, не всеки има възможността да е на среща с красив доктор в лудница.-мигна ми и ми наля малко вино.
-Няма ли да пиеш?-попитах го аз.
-Не мога, иначе бих. Никога не знаеш кога може да се случи нещо с някой пациент, все пак съм доктор тук.
-Вярно.-казах аз и пийнах виното, докато той започна да яде.
Наядохме се с доста вкусна храна, която Джин беше приготвил. Бях много щастлива.
Както и пияна. Доста си поговорихме за живота и разни теми, докато не беше време да се връщам в стаята.
-Обичам тееее!-казах, докато прегръщах Джин и го гледах с мъгливи очи.
-И аз, ..сега хайде да отидем до стаята..
-Не! Не искам! Искам тук..-извиках лигаво и се опрях върху него.
-Не може, къде ще спиш?
-Върху теб! Моля теее..-продължих да викам.
-Рали, не мо-Преди да проговори вече бях излезнала от стаята и бягах от него през коридорите.
-Рали, не! Ела тук!-той викаше, а аз се смеех като невидяла. Спрях да приема малко въздух и изведнъж Джин ме сграбчи, повдигайки ме на рамо.
-Какво правиш!-изпищях.
-Трябва да те прибера, късно е.
-Казах ти, че не искам! Искам при теб!-започнах да го удрям леко.
-Не ми пука, знам че искаш при мен. И аз искам, но не може още..
-Ядосваш меееее!
-Така ли, госпожице? И ти ме ядосваш тогава.-повдигна ме още по-нагоре и ме шматна по дупето.
-Ох, добре докторе.. ще чакам.-предадох се и се прибрахме в стаята ми.
Skip time
Джин остана с мен до вечерта, докато не дойде време за заключване на стаите. Бях доста пияна и много бързо заспах, но го беше страх да ме остави сама.
Гл. Джин
Излезнах от стаята й и обикновено щях да си тръгвам, но имах недовършена работа с някой. Отидох до стая 113. Стаята на Джимин. Имах ключ, затова лесно влязох. Той беше вече заспал, какъв глупак. Не знаех точно защо съм тук, но вътрешно имах чувството че трябва да направя това нещо. Извадих от джоба си една бележка и я поставиш на нощното шкавче до леглото му. Исках да го фрасна, но се задържах и бързо избягах от стаята.
Skip time
Гл. Джимин
Събудих се рано сутрин, болеше ме главата. Замотах се и се въртях в леглото, но забелязах нещо на шкавчето до мен. Седнах на ъгъла на леглото и взех нещото. Беше бележка.

,,Не забравяй защо си тук и не ходи по момичета, да не стане по-зле."

Защо това е тук? Не обърнах много внимание, просто някой психопат играе с мен. Главата ме убиваше и реших да заспа отново.
Skip time
Бях на закуска с Техъонг и мислех за бележката. Какво имаше предвид? Кой я написа?
-Техъонг, къде беше вчера вечерта?
-В стаята си, защо питаш?
-Нищо, просто ми беше любопитно.-заведох глава и почесах врата си. Защо толкова ме дразни това писмо..
-Здравейте другари мои! Как сте?-доближи се гласа на Хосок, но не ми се занимаваше.
-Добре сме, поне така мисля-каза Техъонг и усетих как ми погледна.
-Добре съм! Клюкари такива!-извиках с ядосан тон. Нервен съм. Станах от масата и си тръгнах.
Гл. Неутрална
-Какво му има?-попита Хосок.
-Откъде да знам...

Ето ме хора!
За малкото, които четат, заповядайте!
❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍