Психика

4 глава

Вечерта мина толкова бавно, имах чувството, че всяка минута е равна на един час, но не можех да заспя. Все нещо плашещо ми се въртеше в главата, това място е толкова странно.
Обърнах се настрани и се радвах, че имах нови приятели.. макар и ненормални. Дълбоко мислех за тях, дори и само малко да ги познавам, вече ги приемах. Изведнъж в мисълта ми дойде Шуга.. стана ми тежко. Станах от леглото и отворих прозореца. Почувствах студения вятър по мен и дишах равномерно с бавно падащите капки останали от дъжда. Липсваха ми Шуга и Лиса, както и нормалният ми живот.. погледнах надолу от прозореца и тогава видях един мъж. Говореше по телефона, доста силно даже, докато стъпваше наляво и надясно. Забелязах, че беше в полицейска униформа. Доста добре изглеждаше. Стана ми доста студено и затворих прозореца, седнах на пода и се разплаках. Отново.
Skip time
Беше вече обяд в лудницата и бях доста гладна. Видях Хосок да се усмихва и да ми маха с ръка, както и Джимин да се тъпче. Отидох при тях и седнах.
-Здрасти момчета!
-Здрастиии, любима моя Рали-продума Техъонг с усмивка. Питах се как тези хора са толкова нормални, но също временно не са.
-Искаш ли още орис?-Попита ме Джимин.
-Не, яж си-отговорих, взимайки първата си хапка от ориза
Хосок ме гледаше през цялото време и ми стана леко неловко.
-Защо ме гледаш..?
-Много си интересна-продума Хосок.
-Хаха, мерси.. ти също си доста интересен- той се усмихна широко и очите му светнаха.
-Хосок, стига. Остави момичето да яде.-ядосано добави Техъонг.
-Защо? Рали, нали не те дразня?
-Не, не ме...
-Млъкни, бе психопат!-прекъсна ме Техъонг.
-Не съм психопат!
-Да си! Остави Рали на мира!-стреснах се. Последните думи ги изрази с доста агресивен тон.
-Няма нищо Техъонг, успокой се-не знаех как да се държа с него, не го познавах достатъчно. Джимин спря да яде и ме погледна притеснен.. все едно искаше да ми каже нещо с очите си, но не разбирах.
-Да се успокоя? Ха! Стига глупости ново-дошла глупачке! Хосок е ненормален, не само теб дразни в момента- развика се Техъонг. Той беше ядосан. Бях притеснена какво да правя в този момент и отстъпих от масата. Той стана и се доближи до Хосок, огън в очите.
-Съжелявам, моля те.. не-Хосок каза, все още с широка усмивка върху лицето, но сълзи излизаха от оплашените му очи.
-Стига си се усмихвал! Дразниш ме!-изръмжа Техъонг.
-Не, ти стига си плашил Хосок, виж го! Даже плаче заради теб!-изкрещях най-сетне и аз. Джимин отстрани гледаше и не правеше нищо, което доста ме ядоса.
-МЛЪКНИ!-той се обърна внезапно и ме погледна с този огън в очите. Всички в столовата излезнаха толкова бързо, че цялата стая беше празна. Само Джимин, Хосок, аз и Техъонг. Отстъпвах назад, докато се блъснах в някой. Някакси знаех кой е..
-Техъонг, успокой се момче. Толкова добре се справяше до сега! Моля те, не изпускай нерви пак- посъветва го Джин и ме погледна жално. Потънах в този поглед, макар и за миг-Рали е нова, не я плаши така.
-Не ми се слуша, тъпаци такива!-Ви излезна от столовата ядосан и се притесних. Къде отива? Сега разбрах наистина, че те не са нормални. Стана ми зле. Това беше моя вина. Джин и няколко доктори последваха Техъонг, а аз отидох до Хосок. Той ревеше, но неговите устни бяха сякаш замръзнали в усмивка.
-Хосок, няма нищо.. не плачи.-той ме погледна, беше ми много лошо да го гледам. Жал ми беше за него, както и любопитно защо е така.
-Не ме гледай, моля те. Махни се!-извика той, а аз просто поклатих глава и излезнах.
В коридора видях Техъонг, викаше изстерично и псуваше на всяка втора дума. Това беше агресивен епизод. Влачеше го един мъж, същият от вечерта. Полицаят. Не можех повече да гледам и избягах в стаята си.
Skip time
Беше време за дневната ми  среща с Джин, при която той проверяваше психологическото ми състояние. Бях леко нервна, но успях да излезна от стаята спокойна.
Минавах през коридорите, докато на извенднъж не ме спря някой.
-Ти ли си новата тук?-попита ме мъжки глас. Погледнах източника на гласа и видях мъжът в полицейската униформа пак.
-Да, нова съм. А ти кой си?

Заповядайте!
❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍