Психика

12 глава

Гл. Хосок
Рали тъкмо беше тръгнала за проверката си когато и мен ме извикаха за хапчетата си. Продължавах през коридора докато не стигнах офиса на сестрите. Посрещаха ме, замръзнали и уплашени от мен, както винаги. Свикнал бях, постоянно беше така. Едва можеха да ми подадат чашата с вода. Опитвах се да гледам надолу колкото се може повече, за да не ги плаша толкова. След като глътнах хапчетата и оставих чашата им благодарих и излезнах. Беше ми много скучно. Видях Джимин и Ви да ходят към кафетерията, но не исках да ги последвам. Писна ми винаги аз да търся хората, а те никога да не ме търсят мен. Аз винаги трябва да ги поздравявам, да започна разговора. Ако не го правех, най-вероятно света щеше да е забравил за мен. Седнах до стената на коридора, мислех за всичко. Чувах гласове на пациенти, които днес с щастие ще излезнат от тази изгубена сграда. Няма да лъжа, ревнувах на тези които излизаха. Докторите нямаха нищо срещу тях. Може би аз бях виновен? Чакам вече от 4 години да имам проверка отново. Времето още не е дошло. Усмивката ми още не е изчезнала. Тази усмивка ми коства живота. Ако можех само да я махна завинаги. Да изчезне изцяло устата ми от лицето си. Може би тогава хората нямаха да се страхуват толкова..
Може би не трябва да продължавам тази мисъл. На стената отсреща видях часовник. Вече беше минало доста време. Пред мен вървяха всякакви пациенти, доктори, сестри. Станах от пода и изтупах дупето си. Подът беше доста прашен. Реших да отида да видя Рали, вълнувах се за нея.

Бях стигнал до офиса на Джин. Вече си бях сложил ръката на вратата за да почукна, но от прозореца видях че я няма. От любопитство продължих да зяпам от малкото прозорче на вратата. Джин вършеше нещо. Някакви листове- чакай малко. Това е тест.. а сега какво прави?От шкафа извади някакъв друг лист и изхвърли този на бюрото. Отне ми минута да осъзная какво се случва. Не можеше да бъде! Този тъпак смени тестовете! Сигурен съм! За малко да влезна вътре, но зад мен се чуха стъпки. Обърнах се и видях доктор Намджун. Не можех сега. Бързо избягах от там и продължих да търся Рали. Мисълта за гледката и случката,  която видях засягайки в главата ми.

Skip time
Гл. Рали
Бях на маса в кафетерията и се тъпчех с ориз и нудълс. Във вратата се избърза Хосок.
-Здрасти!-извиках, за да ме види. Той ме погледна и за секунди беше пред мен.
-Рали, здравей!..-през дъх издума.
-Да не си бягал километри?-посмяхме се и му предложих от водата си.
-Радвам се, че си щастлива.-усмивката му широко се отвори. Енергията му не ме дразнеше обаче. Беше ми приятен човек. Имах чувството, че нещо не е наред. След като се наядох решихме да излезнем на двора заедно.

Skip time
Следващ ден (продължение на 11 глава)

Гл. Хосок
Ядосвах се. Не знаех дали да ѝ казвам, дали това което видях беше наистина това което смятах. Разбрах, че Рали не беше минала проверката. Това още повече ме осъмни. Пред мен се подадоха Джимин и някаква пациентка. Бях на закуска и доста задълбочен в мислите си. Той помаха ръка пред очите ми.
-Хосок, там ли си?-Джимин лигаво се усмихна.
-Какво искаш?-нахално отговорих.
-Брей, какво ти има? Рядко си ядосан.-разсмя се Джимин.
-Не е твоя работа. Каква е тази?-погледнах сурово момичето, което ми изглеждаше като типична плячка на Джимин.
-Нова пациентка. Дойде преди няколко дни.-облиза си устните, докато я гледаше. Тя ме изгледа странно. Не ми харесваше.
-Усмивката ми ли те плаши?-продължих да я гледам.
-Н-не, съжелявам.-срамежливо си откъсна очите от мен.
-Хей, не я плаши. Нова е.
-Тя туку-що каза, че не я плаша.-обърнах погледа си към Джимин.-Ако ви притеснявам се махнете от масата ми.
-Добре, хайде да ходим при Техъонг.-С това двамата се махнаха от масата. Не ѝ разбрах името, нямаше значение. Нали? Продължих да ям, притеснен и замаян в света на мозъка ми.

-Хосок, добро утро!-отново пред мен се появи човек. Този човек обаче не ме дразнеше.
-Добро утро Рали!-като я гледах се сещах за случилото се. Не искам да я лъжа. Ще й кажа, точно тук и сега.

❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍