He will be just mine

4

Момчетата тръгнаха към парка близо до училището.

Т:Е сега ни разкажи нещо за себе си

К:А-аз незнам какво. К-какво ви интересува?

Дж:Всички тези истории, които всички знаем верни ли са?

К:Н-не - вървеше с наведена глава

Т:Кой месец си роден?

К:Септември

Т:Ех по-голям си от нас

К:З-защо? Вие к-кой сте?

Дж:Октомври

Т:Декември

К:Д-добре

Т:Като по-голям може да казваш какво да правим

К:Н-не. Аз не съм в-ви никакъв, ч-че да казвам к-какво да правите.

Дж:Добре. Сега ще се разхождаме само така ли?

Т:Ем каквото каже Кук

К:З-защо аз

Т:Еми все пак сме излезли за пръв път с теб и може ти да кажеш къде искаш

К:А-аз не познавам ц-целия град

Дж:Защо

К:А-аз не излизам

Дж:Добре

Т:Е Кук как е любовния живот? - след този въпрос двете момчета се засмяха тихо, а Кук сведе още повече главата си и беше готов пак да за плаче.

Кук не отговори на въпроса, а продължи да върви.

Т:Не ми отговори

К:К-какво ви интересува?

Дж:Е само питаме де

К:З-защо изобщо ме п-питате като знаете о-отговора.

Т:Ех да прав си - момчетата пак се засмяха.

К:А-аз ще се прибирам

Дж:Защо бе

К:П-просто така искам

Т:Да те изпратим

К:Н-не ще се оправя и с-сам

Дж:Каза че не познаваш целия град. Не искаме да се изгубиш.

К:Н-не ме мислете мен

Т:Ние и не те - каза сам на себе си

Дж:Хайде ще те изпратим поне до училище

Т:Джимине остави го, той нали каза че не иска

Дж:Е поне до училище, той вече от там нататък ще се прибере

Т:Ех добре. Айде Кук

К:Н-не е нужно. Н-на вас и без това не ви е п-приятно с мен.

Дж:Не говори така де

К:Д-да на вас ви е приятно з-защото ви е х-хубаво да ми се подигравате

Т:Ааа, как може да кажеш така. Ние искаме да ти станем приятели.

Дж:Да така е

К:Д-добре

Момчетата тръгнаха към училището им.
След като стигнаха казаха по едно чао на Кук и се разделиха.
Кук тръгна към тях.
След като се прибра беше посрещнат от майка си.

МК:Как беше миличък?

К:Как е било според теб?

МК:Зле?

К:Точно така. Питаха ме как върви любовния живот при мен и се смеят. Мислят че не ги чувам. За толкова тъп ли ме имат. После искаха да ме изпращат. Да разберат къде живея и да кажат на всички и да идват да ме тормозят.

МК:Миличък недей излиза с тях повече

К:Но госпожата иска те да са около мен.

МК:Ще кажа на госпожата, спокойно.

К:Добре

Семейство Джеон вечеря, след което си легна.

°°°°°°°°

*предния ден разговора между учителката, Техьонг и Джимин*

У:Така момчета, искам от утре да се държите добре с Куки. Говорих с майка му и разбрах някой неща за всички тези лъжи.

Т:Госпожо, защо

У:Техьонг моля те. Момчето се нуждае от приятели. Моля ви момчета. Искам просто да се почувства щастлив поне за малко.

Дж:Госпожо не можете да ни карате да правим това.

У:Момчета никой друг няма да се съгласи. Моля ви

Т:Добре

Дж:Добре

У:Благодаря ви момчета. До утре - и си тръгна.

Дж:Кво си намислил

Т:Ще се преструваме на приятели с тоя мърльо и после като се сближим с него ще го изоставим. Ще му кажем за плана и айде. Нека да страда.

Дж:Хаха добре. Това звучи интересно. Колко време ще го баламосваме?

Т:Около месец. Миля че ще е достатъчно. Ако ли не малко повече.

Дж:Да месец звучи добре. Правим го

Т:Правим го

Двете момчета се усмихнаха зловещо и си тръгнаха.

589 думи