He will be just mine

9

Мина месец откакто Кук се събираше с момчетата.
През този един месец станаха някой неща. Като например Кук разбра, че предпочита момчета, а не момичета и харесваше Техьонг. Джимин път разбра че харесва Кук.

Днес бе пореден ден в училище.
Джимин и Кук пак бяха заедно в коридора на училището и си говореха.

Г. Т. Т
Мина месец от както се размотаваме с тоя. Време е да му забием нож в гърба. А като гледам Джимин кво хубаво върви по плана. Този е толкова тъп как няма да се досети. А като разбере за плана, така ще намрази Джимин.
Сега отивам при тях и му казвам. Става забавно сега 😏.

Г. Т. Н
Техьонг отиде при тях.

Т:Кво става

Ч:Нищо при теб

Т:А и при мен, а при теб Кук

К:Нищо

Т:Кук искаш ли да ти кажа нещо - засмя се леко

К:Ам добре

Т:Преди месец когато госпожата ни каза да се мотаем с теб, ние не искахме много и затова с Джимин си направихме план - Кук погледна към Джимин. - и плана беше да те оставим. Да страдаш и сега ще го направим нали Джимине. Джънгкук ти си отрепка с която никой не иска да общува. Кажи му го и ти Джимине

Кук се разплака и погледна Джимин.

Ч:Не Куки

Кук тръгна да бяга към изхода на училището. Джимин щеше също да тръгне, но беше спрян от Техьонг.

Т:Къде отиваш?

Ч:Отивам при Кук. Аз се сближи с него. Той не е такъв какъвто всички казват. Да беше го опознал и ти. Майната ти - отскубна се от Техьонг и тръгна след Кук

Куки вече бягаше към изоставена сграда. Винаги ходеше на нея след нещо подобно.

Джимин като излезе от училище не го видя и реши да му звънне.
Звънна му, но нищо. Нито вдигна, нито затвори. Пробва още няколко пъти, но пак нищо. Тръгна към тях.

През това време Кук писа на майка си. Съобщението гласеше:

Мамо, много ви обичам с татко. Благодаря за всичките ви грижи който положихте за мен. Обичам ви много. Дано да се видим и след смъртта.

И след това съобщение си изключи телефона. Качи се на покрива на сградата и огледа града. Беше хубав, де да го познава целия.