He will be just mine

23

Бе станало 18:20 и госпожа Джеон правеше вечерята, господин Джеон седеше в хола, а Куки си бе в стаята.

МК:КУКИ!

К:Даа

МК:Ела

Куки слезе долу в кухнята.

К:Да мамо

МК:Хайде да ми помогнеш да сложа масата

К:Добре

Кук започна да нарежда чаши, вилици и салфетки. Когато беше готов на вратата се позвъня.

Цялото семейство Джеон отиде до вратата и отвориха. Пред тях стояха четирите момчета.

Ч:Добър вечер - поклони се

МК:Добър вечер Чим

Тейонг:Добър вечер - поклони се

МК:Добър вечер

БК:Хайде влизайте

Момчетата влязоха. Марк, Тейонг и Джаксън дадоха по една роза на госпожа Джеон, Тейонг подаде бутилка вино на господин Джеон.
Всичките седнаха около масата.

Тейонг:Приятно ми е да се запознаем аз съм Тейонг и съм на 25 съм

БК:Не си ли малко голям за да се събираш с Кук?

Тейонг:Аз нямам никакви лоши намерения към него. Искам да съм му приятел, той се нуждае от това

БК:Дано

Джаксън:Казвам се Джаксън и съм на 23.

БК:Ти също си голям

Джаксън:И аз като Тейонг нямам лоши намерения.

МК:Мили спокойно. В този момент трябва да се радваме, че Куки има приятели

БК:Добре така е

Марк:Аз съм Марк и съм на 18

БК:Ти си по добре. Поне си близо до неговите години

К:Тате стига де

БК:Добре спирам. Приятно ми е да се запознаем момчета.

МК:На мен също. Радвам се че сте до Куки.

Марк:За него винаги

МК:Чим как върви на работа

Ч:Добре е. Не се измарям и е идеално.

БК:Радвам се че ти харесва.

°°°°°°°°

След дълго опознаване, най-сетне госпожа Джеон сложи вечерята на масата.
Момчетата се храниха в тишина. На Кук му беше странно че никой от тях не го прегърна на идване или не го погледна от както са тук освен Чим де. Той си го гледаше и си говореше с него от време на време.
След вечерята жената сложи десерта на масата. Всички си хапнах от него.

Тейонг:Момчета хайде ние да си ходим, защото стана късно

Джаксън:Добре хайде

К:Мамо, може ли Чими да остане да спи тук?

МК:Разбира се

Марк погледна Чим с кръвнишки поглед, а Джимин му се изплези леко.

Семейство Джеон и Чим изпратиха другите три момчета и останаха сами.

352 думи