He will be just mine

20

На другата сутрин след като Кук стана, си извърши сутрешната рутина. След което се облече и слезе в кухнята при майка си.

К:Добро утро мамо

МК:Добро утро

К:Може ли след обяд да изляза. Ще се прибера към шест

МК:С Чим ли ще излизаш

К:Не, със съквартирантите на Джимин

МК:А защо не вземете и Чим с вас? Миличък не искам да те пускам с непознати.

К:Мамо те не са непознати. Вчера бях с единия на вън. А с другите се познаваме

МК:Ох добре. Не трябва да се притеснявам. Точно сега трябва да съм най-щастлива, че имаш приятели, че си щастлив. Извинявай миличък.

К:Няма нищо мамо

Кук докато говореше с майка си закуси.

К:Мамо аз ще тръгвам

МК:Добре, чао миличък - целуна го по челото

Кук си взе раницата и отиде до вратата да се обуе. Когато беше готов излезе и видя Марк отпред.

К:Добро утро, много ли ме чака

Марк:Добро утро. Не, тъкмо дойдох

К:Добре

Марк прегърна Кук и го целуна по бузата.

Марк:Хайде да тръгваме

К:Добре

Момчетата тръгнаха и по пътя си говореха, когато стигнаха до училището, видяха Джимин и Техьонг да седят на пейка отпред училището. Те ги видяха, а Джимин ме свали очи от тях.

Марк:Е чао дребчо - прегърна го

К:Чао хьонг - прегърна го също

Марк го целуна по бузата и си тръгна. Кук влезе в училището.

*при Чим и Тае*

Ч:Видя ли как го целуна само по бузата, тоя как ме дразни

Т:Спри се бе. Не можеш да му контролираш живота.

Ч:Прав си, но аз му бях първия приятел и искам да съм му приятел и да го пазя.

Т:Не можеш винаги да го пазиш

Ч:Прав си

°°°°°°°°

Всички часове бяха свършили. Кук чистеше. А по едно време и Джимин и Техьонг се появиха.

Т:Защо си тук? Не трябва ли да си на работа?

Ч:Днес съм почивка