He will be just mine

3

На следващата сутрин Кук тръгна пеша към училището си. След като стигна на входа беше посрещнат от хората които не искаше да вижда.

Т:Хей

Кук не им обърна внимание, а влезе вътре. Момчетата тръгнаха след него.

Дж:Изчакай бе

Кук се спря

Т:Най-сетне. Айде да движим заедно.

К:Н-не

Дж:И защо не искаш

К:Не искам с вас

Дж:Еми с кой искаш

К:С никой

Т:Хайде бе. Айде днес след училище да се по разходим и да се опознаем

К:А-аз не искам

Дж:Хайде бе Кук

К:Д-добре, но само з-за малко

Т:Става

К:А а-аз мога ли да в-ви науча имената?

Т:Техьонг приятно ми е

Дж:Джимин

К:Д-добре

Кук тръгна към класната стая.

Т:Нас няма ли да ни изчакаш?

К:А-аз не искам да ви се п-подиграват

Дж:И защо да го правят?

К:Еми з-защото говорите с мен

Т:Ха спокойно

Дж:Ако ни беше страх че ще ни подиграват, нямаше да говорим с теб и да те караме да излизаш с нас.

К:Д-добре

Т:Хайде сега с нас към стаята

Кук кимна. Тримата тръгнаха към стаята. След като стигнаха, влязоха. Щом Кук престъпи прага се чуха смехове. Той наведе глава и тръгна към чина на който вчера беше седнал. Седна на стола и легна на чина като зарови главата си в ръцете. Заплака тихо. Техьонг си сложи ръката на рамото му и той се надигна леко, като изтри сълзите.

К:А-аз ей с-сега ще стана

Т:Не стой. Джимин ти или аз ще седнем до него.

Дж:Ако искаш ти

Т:Добре

Техьонг седна до Кук и го помилва по гърба.

Т:Недей плака

Кук кимна леко и пак легна на чина.

Имах първи час пак с класната си. Тя влезе и всички станаха. Тае по бутна Кук за да стане. Куки се изправи и изтри сълзите си.