He will be just mine

5

На следващия ден Кук се събуди не много добре, защото знаеше че ще трябва да се мотае с Техьонг и Джимин, и да ги слуша как му се смеят. И то заради класната му.
Ох дано майка му говори с нея, че да го оставят намира.

Оправи се за учебния ден, след което отиде в кухнята.

МК:Добро утро Куки

К:Добро утро мамо. Днес ще говориш с класната нали?

МК:За кое

К:За това момчетата да ме оставят.

МК:Да ще и звънна спокойно. А сега седни и закусай.

К:Добре

Кук седна и започна да закусва.

МК:Как е в това училище. По-зле или по-добре от предните

К:Еми...за сега е малко по-добре

МК:Това е добре

К:Не е. Искам нормален живот, като всички други. Толкова много ли искам.

МК:Не мили, не искаш много. Все някога ще стане мили.

К:Аз не вярвам. Ще си умра сам и всички ще ме мразят.

МК:Стига с глупостите, а яж

К:Добре

След като се наяде, се обу и тръгна към училището си.
След като стигна, кога да види на входа.....да Техьонг и Джимин.

Т:Ооо, Кук

К:З-здравейте

Дж:Как си днес

К:Н-не много д-добре

Т:Защо бе

К:Н-няма значение. В-вие как сте?

Дж:Аз съм супер

Т:Добре съм

К:Р-радвам се за вас

Т:Хайде сега да влизаме в час.

Момчетата тръгнаха към стаята. След като влязоха, седнаха какато вчера.

Т:Е днес ще излезем ли?

К:Н-не искам

Т:И вчера каза така. Хайде

К:Н-наистина не искам

Т:Ще те убедя аз, ако не аз Джимине ще е.

Дж:У какво за мен - застана зад тях

Т:На карай го днес да излезе с нас. Не искал

Дж:Хайде бе Кук

К:Н-не

Т:Защо заекваш. По рождение ли ти е