He will be just mine

12

Мина се тази седмица в която не бяха на училище. И днес беше деня в който пак щяха да ходят. Все още спяха, гушна ти както винаги. Бяха много сладки.
През тази седмица бащата на Кук намери работа на Джимин, в една доста голяма и доста посещавана книжарница. Щеше да работи от два до пет следобяд за 200 лева. Кво по хубаво от това.
Джимин като разбра че за три часа ще му плащат толкова на месец се хвърли на вратата на господин Джеон.

Алармата на Кук звънна и той се надигна. Стана от леглото внимателно и влезе в банята. Направи сутрешната си рутина и се върна в стаята. Облече се и застана до Джимин да го събужда. Започна да го ръчка и да му повтаря името, но нищо. Пробва по-силно, но отново нищо.

К:ДЖИМИН!

Ч:А да да...буден съм - стана в седнало положение

К:Хайде вече колко пъти те бутах и ти виках

Ч:Ставам

К:Добре аз те чакам долу

Ч:Добре

Кук слезе долу при майка си.
А Джимин се оправяше.
След като беше готов слезе долу.

Ч:Добро утро

МК:Добро утро Чим

К:Хайде че ще закъснеем

Ч:Ужас

Момчетата се обуха и тръгнаха към училището.

Ч:Не е ли странно че Техьонг не ме е търсил цяла седмица.

К:Незнам, може би. Хайде по-бързо искам да го видя

Ч:Добре де добре. Но ако те обиди сам си виновен

К:Знам, но нали каза че няма да даваш на никой на ме обижда

Ч:Така е сладък - разроши му косата.

След като стигнаха, влязоха вътре и се запътиха към класната си стая.
Влязоха и в нея.

К:Ще седнеш ли при мен

Ч:Разбира се

Момчетата седнаха на чина на Кук.

Докато чакаха часа да почне Техьонг влезе през вратата.

К:Той дойде - прошепна на Чим

Ч:Да така е. Свали тази усмивка малко, щото идва насам

Кук свали усмивката от лицето си и погледна надолу.

Т:Къде беше цяла седмица бе. С тоя ли са мотаеше?

Ч:Тоя си има име. Цяла седмица се мотах с него.