He will be just mine

6

След междучасието всички си бяха на местата и часа почна.

У:Така деца, този час ще размествам.

Госпожата почна да размества другите. Накрая стигна и до Куки.

У:Така Техьонг и Джимин на първия чин, а Куки нека остане там.

Т:Е госпожо, сама казахте да му правим компания. А сега ни местите.

У:Така беше, но вече не е така. Ще говоря с вас след часа. А сега по-бързо се размествайте.

Момчетата седнаха където бе казала госпожата.
След часа по-голямата част от класа излезе от стаята.
Куки си седеше на чина.
Техьонг и Джимин отидоха до бюрото на госпожата.

У:Момчета не искам повече да се събирате с Куки.

Т:Защо, нали искахте да сме му приятели

У:Просото снощи е казал на майка си, че сте му се смее ли. И е помолил майка си да говори с мен за да го оставите.

Дж:Но госпожо ние искаме да сме му приятели - не му стана хубаво като чу че Кук иска да го оставят.

У:Момчета просто, оставете го. Той ако иска да е приятел с вас ще говори с вас. Минал е през много.

Т:Аз няма да го оставя

Дж:Аз също

У:Момчета...

Т:Не...ще сме приятели с него

У:Не му харесва с вас

Т:Не вярвам

У:Куки ще дойдеш ли?

Кук стана от мястото си и застана до момчетата с наведена глава.

К:Д-да

У:Приятно ли ти е с момчетата?

Нищо не каза.

Т:Е защо да не му е приятно с нас. Ние сме забавни.

У:Но защо трябва да му се смеете. Не го ли виждате колко е срамежлив, притеснителен и мил. Да ви е обидил с нещо?

Т /Дж:Не

У:Тогава вие защо трябва да го правите?

Никой нищо не каза.

У:Куки ти искаш ли да си приятел с тях, ако не те обиждат?

К:Т-те няма да с-спрат

У:Момчета ще спрете ли?

Дж:Да

Т:Не обещавам