След часовете и чистенето трите момчета излязоха от училището говорейки си. А пред училището седяха другите три момчета карайки се. Когато по-малките отидоха до тях, веднага по-големите се спряха и го погледнаха миличко.
К:Какво е станало момчета? Защо ме гледате така?
Джаксън:Скарахме се кой да те прегърне първи. Кой искаш да те прегърне пръв?
К:Чим
Чим веднага го гушна и стояха така. А по големите гледаха и тъжно и ядосано.
Марк:Айде махай се мравка - избута Джимин и прегърна Кук. - Как си сладкишче мое - целуна го по бузата
К:Добре а ти хьонг. И не съм твой
Марк:Все още не съм твой
К:Аз никога няма да бъда твой
Тейонг:Да защото ще си мой - избута Марк и прегърна Кук, след което го целуна по бузата - как мина деня ти мъниче
К:Добре а твоя. И никога няма да бъда твой
Джаксън:Момчета така ли не разбрах те, той си е набелязал мен - избута Тейонг и прегърна Кук и го целуна по бузата. - Сладкишче мое, какво си прави цял ден в училище
К:Ам учих. И на теб ще го кажа никога няма да твой
Джаксън:Така ще кажеш сега
Ч:Защо не го оставите, той си е набелязал някого, а не вас
Марк:Техьонг?
Ч:Точно така
Марк:Но той няма да му върже никога, защото е прост и защото не оценява хубавото
Т:Нали знаеш че съм тук и чувам
Марк:Дремеми малък. Той и да тръгне с него няма да може да се грижи за нашето малко сладурче.
Тейонг:Точно така. Нашето мъниче се нуждае от грижи, които ние му даваме. Трябва му внимание
К:Моля? Вие какво правите? Какви грижи бе? Аз да не съм бебе
Джаксън:Точно така ти си бебе и се грижим за теб много. Кой те прегръща и целува по бузките всеки ден и то по два пъти?
К:Само вие
Марк:Точно така, само ние можем да го правим това
К:Добре щом казвате
Ч:Не и аз мога да го правя - прегърна силно Кук и го целуна по бузата
Марк:Няма да ми взимаш бебето
Ч:Той не е твой
Т:Той е мой - придърпа си Кук и го прегърна. Това учуди всичко.
К:Ам добре - гушна го също
Марк:Чакай кво става тука? Защо се държи така? Те да не са заедно вече? Той не го ли мразеше?
Ч:Защото почнаха от начало. Е са заедно. И той....-бе прекъснат
Т:И не съм го мразил
Марк:Тогава защо пипаш чуждото? Той си е моето сладкишче
К:Аз чувам и казвам че не съм на никого
Тейонг:Хайде да ходим да изпратим мъника, че довечера сме в тях трябва да се оправим
Джаксън:Добре хайде
Момчетата тръгнаха към дома на Кук, всичките. Докато си вървяха Марк издърпа Куки напред.
Марк:Куки, майка ти какви цветя харесва?
К:Защо ме питаш
Марк:Да не идвам с празни ръце
К:Не е нужно са взимаш нищо
Марк:Кажи ми просто
К:Рози. Харесва розите
Марк:Благодаря ти сладък
Изчакаха другите и се присъединиха при другите.
През другото време и другите две момчета го бяха издърпа ли за да питат какви цветя харесва майка му и дали да взимали вино.
Продължиха да си вървят и Кук видя че Техьонг е някак...тъжен?
Джънгкук го дръпна напред.К:Тае какво има
Т:Какво да има? Нищо ми няма
К:Кажи ми
Т:Нищо ми няма ти казвам, просто ми е малко тъпо, всички си говорите и аз съм сам. Никога не ми се е случвало да ставам сам.
К:Ооо, Тае извинявай - гушна го - аз съм тук.
Т:Благодаря ти. А искаш ли утре да излезем след училище? Чим утре е на работа, така че ще можем нали?
К:Добре съгласен съм
Т:Радвам се
Момчетата стигнаха дома на Кук и всичко го прегърнаха и целуна ха по бузата без Тае. Той не го целуна. Момчетата си тръгнаха и Кук си влезе в тях
606 думи
VOUS LISEZ
He will be just mine
FanfictionДжънгкук няма приятели, защото всеки разказва лъжи. Мести се за пореден път в ново училище. Там той се запознава с Техьонг и Джимин. Но те искат да се сближат и после да го оставят. Четете и ще разберете. Начало:08.07.2020 Край:8.09.2020