Тайната на Малакаи

3. Джоан Колман

Седмицата минаваше както всяка друга. Амели се мъчеше да намери правилните миди, за да изпълни поръчките си навреме за танците, а поради грубото и държание, майка и я държеше изкъсо. Петъкът най-сетне настъпи и алармата в седем и половина зазвъня из цялата двуетажна стая. Ако не беше надута на макс, шанса Амели да се събуди бе нула.  Дните, в които тя си лягаше рано бяха редки, а сега с толкова много неща на главата и, почти нямаше ден, когато тя да си легне преди три сутринта.  Амели отвори очи  и се прозя широко, след което седна от към дясната страна на леглото и си потърка лицето.  

– Амели! - чуха се виковете на майка и пред вратата на стаята - Училище! 

– Будна съм! - извика тя и стана от леглото. Качи се по стълбите към втория етаж на стаята си и влезе в банята, където си взе един душ  и се преоблече от розовата си пижама, в едни скъсани дънки, бяло потниче, стигащо до пъпа и и си наметна едно голямо за размера и дънково яке. Обу си кецовете и слезе на първия етаж, за да се гримира и да си вземе раницата. Като беше готова, отключи вратата на стаята си и си пое въздух - Хайде пак. - каза сама на себе си и тръгна надолу по стълбите, като се сети, че е забравила нещо и се върна обратно. Метна чантата си на пода до вратата и и се втурна към бюрото си. Отвори две от чекмеджетата и ги изпразни, пъхайки малките, красиво опаковани кутийки в една плажна чанта и слезе в кухнята, забравяйки раницата си горе.

– Най-накрая стана! - възкликна Уестън и Амели му се намръщи и грабна една ябълка от купата с плодове на плота.

– Закъснявам за училище. - каза тя и се запъти към вратата водеща до плажа.

– Защо не отидеш с колелото? - пита доведения и баща и тя врътна очи.

– Амели, закуси нещо. - скара и се майка и.

– Или поне си среши косата! - засмя се Реймънд и Амели докосна един кичур от къдравата и коса и въздъхна.

– Хей, оставете я! - обади се изведнъж Джоан и Амели се обърна към него - Мога да те закарам до училище, ако искаш. - предложи той, но Амели поклати глава.

– Имам среща с Кийт на плажа. - излъга тя и излезе на дървената веранда. Лекия сутрешен бриз я погали по лицето и тя се усмихна, след което тръгна по плажната линия към училището. Подмина централния плаж излизайки на пътя, мина кръстовището, зави на дясно и се озова в двора на гимназията, където безброй ученици си говориха, развълнувани от танците тази вечер. Амели поклати глава и влезе в сградата, сядайки на един от футьойлите в атрюма. След няколко минути Нолита влезе през вратата и Амели я пресрещна с усмивка - Ноли! - поздрави я тя и извади една зелена кутийка на бели точки обвита с бяла панделка, от торбата си.