Тайната на Малакаи

7. Групата

Луната огряваше острова и леките вълните се удряха във верандата на семейство Колман. Цялото семейство спеше. Цялото освен Амели. Часът беше четири и половина и тя се приготвяше за деня. Беше се гримирала, среса си косата, обу си  виолетовия бански и си облече дънковите къси панталонки и широка жълта тениска с надпис Paradise. Тя седна на бюрото си и направи две гривни, след което ги опакова и прибра в едно от чекмеджетата. Затваряйки го, то запецна и тя се наведе да го оправи. Размести малките кутийки вътре и попадна на някакво старо тефтерче.

– Странно. - каза си тя и го извади развръзвайки въженцето, което го държеше затворено. Амели разлисти страниците и попадна на една детска карта, рисувана от самата нея - Разбира се... - прошепна тя и грабна най-близката си чанта, пъхайки тефтера вътре. Тя слезе тихо по стълбите и грабна няколко фенерчета от шкафа до вратата, оставяйки бележка, че излиза за малко на кухненския плот. Слънцето още не се беше показало, а Амели беше прекосила част от острова, отправяйки се към къщата на най-добрия си приятел. Пристигайки там тя взе няколко малки камъчета в ръка и почна да ги хвърля едно по едно по прозореца на Кийт, но той така и не се показа. Амели изсумтя и си постави чантата на пясъка до къщата, след което се съблече по бански и скокна в студения океан. Пое си въздух и като свикна с температурата на водата, се гмурна и насъбра няколко по-големи миди, след което метна и тях по прозореца на приятеля си. Той си показа главата и погледна към Амели учуден.

– Защо не спиш? - пита той разтърквайки очи и тя приглади черната си коса назад.

– Имам план. - отговори тя и той се почеса зад врата.

– Какво? - пита объркан и Амели въздъхна.

– Просто събери Роджър, Джош и Джули и ме чакайте на тайното място след половин час. - отвърна тя и заплува към брега.

– Не мога Ами. Трябва да помогна на майка ми. Ако не виждаш верандата ни е счупена. - каза той посочвайки с поглед към дървената тераса малко над водата.

– Кийт, познавам те и ти не си сръчен. Ще е по добре, ако не и помагаш. - отвърна момичето и извади една хавлия от чантата си - Ще се видим след половин час. - добави и си прибра дрехите в торбата, запътвайки се към следващата къща. Кийт се облегна на перваза и въздъхна с лека усмивка.

– До след половин час. - каза той тихо, въпреки че знаеше, че тя няма да го чуе и отиде да се преоблече. Слънцето започна да се показва като Амели стигна до дома на близначките. Тя почука на вратата и зачака отговор. След като не получи такъв, започна да звъни на звънеца и изведнъж дървената врата се отвори и зад нея се показа един леко пълен мъж на около 40.