Слънцето изгря над остров Малакаи и хората излязоха по улиците при първа възможност, за да оправят пораженията от бурята. По-югоизточната част се беше скрила от силните вълни, но част от нея беше засегната от урагана, а по-средната и северозападната част не се размина и с малките цунамита, които залива брега.
Пред дома на Пейтън се чу силен удар и Амели отвори очи. Тя дотича до прозореца и видя, че хората отвън се опитват да преместят едно паднало дърво от пътя. Докато гледаше през прозореца, погледа и се отправи по посока на нейния дом. Тя не можеше да го види от тази част на острова, но знаеше, че пораженията там са по-големи, защото са на по открито място. Момичето се върна в хола, сядайки на дивана и се замисли, след което и стана скучно и метна една декоративна възглавница по Пейтън.
– Хей. - скара и се той като се събуди и тя скръсти ръце.
– Трябва да помогнем с щетите. - отвърна Амели и Пейтън се опита да пусне телевизора, за да чуе новините, но все още нямаше ток. Амели си прибра банския от банята в една торба и двамата тръгнаха по улиците, помагайки с по-дребни неща, като вдигане на боклуци, разпилели се от вятъра и клони, препречващи пътното платно. Не че някой се движеше с кола сега.
– Ако може да питам... - започна Пейтън изведнъж след няколко минути мълчание и Амели го погледна - Какво правеше в океана по време на бурята? - Тя спря и погледна към земята.
– Не знам дали знаеш... - започна тя и се засмя леко - Аз съм доста спонтанна... - Пейтън я гледаше право в очите опитвайки се да разбере какво всъщност се беше случило и тя кимна, като видя, че той не и вярва - Събирах миди и след това се сетих, че имам екипировка за гмуркане на балкона, но не прецених разстоянието и една вълна ме отнесе.
– Съжалявам... - започна той и тя тръгна напред прехапвайки устна - Как запазваш спокойствие в такива ситуации?
– Кой каза, че съм спокойна?! - пита тя обръщайки се рязко към него и си пое дъх. Те бяха стигнали до туристическата част и Амели забеляза майка си до ресторанта, в който тя работеше - Мамо! - извика тя затичвайки се към нея и майка и я посрещна с най-голямата прегръдка.
– Амели! Помислих, че бурята те е отнесла! Джоан каза, че направо си се изпарила от плажа! - каза Линдси и пусна дъщеря си, след което забеляза дрехите с които беше облечена.
YOU ARE READING
Тайната на Малакаи
AdventureЕдин остров. Една буря. Един живот. Как може една буря да променени нечий живот толкова много? Как може една буря да донесе толкова щастие и тъга едновременно? Амели е островно момиче. Винаги е била, но какво ще стане като острова се промени?