Небето над Малакаи беше заоблачено и слънцето почти не се виждаше. Групата от четирима се бяха отбили да си вземат смутита преди да наближат гимназията, тъй като нямаха много време да хапнат нещо преди танците. Облаците в небето се сгъстиха и четиримата побързаха да влязат в училището. Те се запътиха се към салона, където се провеждаха танците и когато отвориха вратата, огледаха помещението с широко отворени очи. От тавана висяха накъдрени лилави герлянди и звезди, а в средата на стаята имаше диско топка. До стените бяха наредени няколко маси с различни храни по тях. Моника и Лейла веднага се запътиха към масата с кексчетата, защото там се беше събрал футболния отбор, а Кийт беше отправил поглед към бутката за снимки, където бяха Джули и Джош.
– Върви. - каза Амели и той я погледна - Ще съм при масата с напитките. - подсигури го тя посочвайки с глава натам.
– Ще се върна бързо! - обеща той и Амели кимна, като той тръгна натам.
– Не бързай! - извика Амели - Ще съм добре и сама... - в този момент едно момиче с черна коса изскочи от нищото, с поднос с бисквити и погледна Амели умолително.
– Ще опиташ ли от домашните сладки на баба ми? - пита тя и Амели погледна към курабийките с желание, но поклати глава.
– Не благодаря, Крисчен. Ядох много вкъщи. - излъга тя и момичето наведе поглед и кимна, оставяйки Амели сама. Тя въздъхна и отиде до масата, за която говореше на Кийт по-рано, в ъгъла на салона. Облегна се на стената, подпирайки се с единия си крак и си взе една бутилка вода. Погледа и прегледа цялата зала, докато изведнъж не се спря на едно познато лице. Тя врътна очи и започна да търси господин Питърсън с поглед. Като най-сетне го намери, отиде право при него и го потупа по рамото. Той провеждаше разговор с другите учители, но Амели очевидно не я интересуваше.
– Извинете ме. - каза той на колегите си, като я видя и се обърна към нея.
– Харолд, какво прави Джоан тук? - пита тя ядосана и директора се усмихна и отправи поглед към момчето.
– На какво ти прилича? Наблюдава вас. - отвърна той и Амели си пое въздух.
– Но защо? Той не е един от учителите или родителите. - каза тя и Харолд вдигна вежда.
– Но е завършил тази гимназия миналата година. Освен това сам кандидатства да ви наглежда. - каза той Амели поклати глава объркана.
ESTÁS LEYENDO
Тайната на Малакаи
AventuraЕдин остров. Една буря. Един живот. Как може една буря да променени нечий живот толкова много? Как може една буря да донесе толкова щастие и тъга едновременно? Амели е островно момиче. Винаги е била, но какво ще стане като острова се промени?