Урок пети #5. Как да не объркаш древните клетви

Глава 3

Каретата спря пред имение на улица „Горски неживи“, която беше на седем минути пеша от нашата кантора, и първото, което ни порази, беше лъскавият, направо параден, вид на зданието. Блестеше всичко – стъклата, перилата, стените, облицовката и даже гипсовите корнизи, които украсяваха входа.
-Духът-хранител явно е женски, и сигурно от гоблините – замислено произнесе Юрао.
-Да, да поддържат цяло имение в такъв идеален ред са способни само те – аз си спомних госпожа Жловис, - а сега, обясни ми, как в дом, с такъв дух-хранител, би могъл да се завъди домовик?
Отговори ми не партньорът, в разговора реши да се намеси Нурх:
-Как „как“? Всички знаят – кобилите са жалостиво племе.
-Аз бих внесъл корекция във формулировката „кобили“, но за нещо си прав – отвърна му Юрао. След това ме погледна, захили се и добави: - А за други неща – не.
-Той сам си е виновен – разбирайки прекрасно намека, се троснах аз. – Аз не съм маг и не съм демоница, че да рискувам да споря с него, така че можех да избирам само от един вариант – да усуквам и да избягам от разговора.
-В буквален смисъл – поддържа ме дроу. – Ама защо се спряхме, времето тече, Дей. Нурх, чакай ни при майстор Шутан.
И хващайки ме за ръка, партньорът ме задърпа след себе си, както винаги.

Къщата светеше от чистота и отвътре. Никога не бях виждал нещо подобно. Усещането беше такова, че тук никога не беше съществувал прах, а въздухът е кристално чист. Идеално излъскано тук беше всичко, освен… стопанина.
-Заповядайте, влезте – майстор-кожарят, в работни ботуши, мръсна риза и панталони с лекета, бършейки ръцете си с изпомачканата ленена престилка, се оказа много радушен човек. – Какво да ви почерпя? Моята госпожа Рут току що изпече пирожки с гъби! А нейните пирожки са невероятни, да ви кажа, от пекарнята на самия Мелоуин идваха да й искат рецептата!
Съчетанието „пирожки“ и „Мелоуин“ ни развалиха мигновено и на двамата апетита и затова Юрао вежливо се отказа:
-Моля да ме извините, уважаеми господин Рут, но ние сме тук по работа, а имаме и още няколко отворени дела…
-Разбирам, разбирам – веднага запелтечи нашият любезен стопанин, - да вървим, той спи! И хърка даже!
И гномът забърза напред, показвайки ни пътя. А аз, дръпвайки Юрао за ръкава, му посочих нещо просто невиждано – ботушите на майстор Рут бяха мръсни, следите от тях, съответно също, но гномът вървеше, а отпечатъците зад гърба му бавно се топяха и подът отново ставаше идеално чист. Но в това изтриване имаше нещо плашещо, да не кажа, зловещо.
-Майстор Рут – обадих се аз, - у вас винаги ли е така чисто?
-Какво? А-а-а, ами да – безгрижно се отзова той.
И ние продължихме напред. През идеално чистия дом стигнахме до задната врата, преминахме през засадения с цветя, идеално чист двор, в който вече царуваше пролетта, влязохме в лавката на майстор-кожаря…
-Аз тук правя специални неща – обясняваше гномът, - поръчки на лордове и лейди, а и изделия, които са ми поръчали като подарък за почтени гноми, само най-сложните заявки приемам.
-Работилницата и лавката му са на „Засмъртна“ – обясни ми Юрао.
-Аха – потвърди майстор-кожарят, а тази работилница тук е така, за лично ползване, е и чираците тук ги обучавам,… ги обучавах…
Не знаех кой преди е работил тук, но сега цареше само страшен безпорядък, и то такъв, че и Хаос би могъл да му завиди. И сред разхвърляните парченца кожа и намотани конци, се валяха не само някакви изпотрошени столове, но и се разнасяше могъщо хъркане.
-Спи, безделникът – оплака се гномът, - спи и… мръсно ми прави, за една нощ цели три рула кожа ми унищожи!
Ние с Юрао се спогледахме. На знам как той, но у мен веднага се бяха появили подозрения, а сега те станаха още по-определени.
-Майстор Рут – лично аз бях застанала на прага на работилницата и така си стоях, - а може ли да направите чай за мен и офицер Найтес?
Рижавият гном веднага радостно кимна и побърза да прекоси идеално чистото дворче, за да се върне в къщата.
-И какво, ще бягаме ли оттук? – ехидно се поинтересува Юрао.
-Съмнявам се, че ще се наложи – не се обидих на шегата, - Юр, дай да съпоставим фактите.
-Хайде – съгласи се партньорът.
В дворчето беше много приятно, особено радваха окото черните рози, които обрамчваха пътечката и от двете страни, но ние и нямахме никакво желание да оставаме в работилницата – там беше мръсно, претрупано и там оглушително хъркаше пияният домовик, тровейки въздуха с отвратителна миризма на бъчва. А правиш крачка навън – и ето – чистота, красота, благоухание на цветя.
-И как госпожа Рут търпи мъжа си? – Юрао се приближи към една от саксиите с цветя, - гледай, и тук има парчета кожа – той внимателно почисти растението от боклуците. – А тук е красиво.
-И аз това си помислих – минавайки под дървото, се наместих седнала на ниска пейчица.
-За какво? – Юр подозрително ме погледна.
-Сам виж, домът сияе, а това значи, че духът-хранител е бил чистоплътна гоблинка, или самата стопанка е съумяла да се разбере с духа.
-А за това е нужна магия – разбра намека ми Юрао. – И цветята тук – той посочи с ръка към саксиите, - са разцъфнали прекалено бързо. Навсякъде само пръвоцветите са се разтворили, а тук – вече и розите са целите отрупани с цветове. И за  това е нужна…
-Магия – завърших вместо него мисълта.
-Магия, магия, - дроу се замисли, - между другото, за да примамиш домовик в необитавана и явно не много отдавна построената работилница, също е нужна магия.
-Това не го знам, не мога нищо да кажа, не съм маг.
-Аз съм маг, и ти казвам в прав текст – домовикът така просто не можеш да го примамиш. И се съмнявам, че пирожките, за които са идвали да питат рецептата от самия Мелоуин, също са били приготвени без магия.
И тогава се чу:
-Пирожките ми са без магия! Аз просто обичам да ги пека!
Аз подскочих, Юр стремително се обърна и пред погледа ни се появи много… обемната госпожа Рут. Съдейки по размерите й, тя наистина много обичаше пирожките си.
-Тъмни – Юрао обаятелно се усмихна. – Та значи, предположенията ни за магията са верни?
Госпожа Рут неохотно кимна, а след това, опирайки юмруци в пищните си хълбоци, тихо, но много прочувствено започна да разказва:
-Да, аз призовах домовика! – и дори хъркането в работилницата се прекрати. – А той, защо точно тук си направи тази работилница? Половината от градината ми уби! Просто я унищожи! А колко мръсотия! Боклуци!
Юрао, който с умен вид кимаше след всяка нейна дума, вмъкна:
-Значи това е с възпитателна цел?
Войнствеността на госпожа Рут се изпари моментално и гномката тъжно кимна. В този момент от къщата излезе почтеният майстор-кожар, огласяйки двора с виковете си:
-Румити, Румити, почтена госпожа Рут, къде си?
Госпожа Рут с молба погледна Юрао, не знам какво точно беше вложила в този поглед, но дроу сурово каза:
-Всичко ще бъде изпълнено по най-добрия начин.
Ние с гномката се спогледахме, осъзнахме, че много се съмняваме в това, но Юрао беше настроен решително, и когато гномът се приближи, офицер Найтес скръсти ръце на гърди и възвести:
-Домовикът пази къщата ви от нечисти!
Лицата ни синхронно се удължиха, а на прозореца се показа обидената муцунка на домовика, явно оскърбен от подобно заявление до дъното на душата си. Стана ясно, че никой не му повярва.
Но дроу такива дреболии никога не го бяха смущавали и този път не стана изключение:
-Обикновено домовиците помагат в домакинството – продължи той, а ние всички закимахме, а най-усърдно - самият домовик. Юрао добави: - Но вашият така се уморява от борбата с нечистите, че няма сили за нищо друго!
-А вонята на бъчва? – вмъкна ошашавеният от изражението на обида върху лицето на домовика, гном.
-А вие някога с нечисти борил ли сте се? – изви вежда въпросително офицерът на Нощната стража, и получил отрицателно поклащане на глава, с тежка въздишка произнесе: - След такова нещо се пропиват, почтени майстор Рут…
Гномът избърса самотната съчувствена сълза и жално погледна към домовика. На домовика явно също му дожаля за себе си, а освен това, като че ли започна да вярва в героичните си подвизи.
-Горкичкият – с трагичен глас продължи Юрао, - във вашата работилница само дето змии не са плъзнали… А може и да са плъзвали, но този домовик – герой… - домовикът вече оплакваше на глас съдбата си, - ви спасява нощ след нощ!
Почтеният майстор-кожар се тръшна на земята, огорчено се вгледа в прозорците на работилницата си, а коварният офицер Найтес, тайничко на ухото го уведоми:
-Нечисти не се завъждат там, където е чисто.
-Вярно ли? – изуми се гномът.
-Честна дума на офицер от Нощната стража – потвърди дроу. – Спасете домовика, ще вземе да се гътне. Един ден ще влезете през вратата, а там – мъничкият героичен труп на загиналия без време от юнашка смърт домовик!