Урок пети #5. Как да не объркаш древните клетви

Глава 4

Когато огънят угасна, се оказа, че седя в кресло в същата тази чайна на майстор Шутан. Сама. Разтревоженият Юрао стремително връхлетя миг след моята поява и се закова на вратата. А аз докоснах устните си – те горяха.
-Дори няма да питам с какво сте се занимавали там – дроу иронизираше, отчаяно криейки тревогата си.
-Недей – едва чуто отвърнах аз.
-Да ти донеса ли лед? – Юрао се приближи, премести ниската масичка за чай и приклекна пред мен, взирайки се напрегнато в лицето ми.
-Всичко е наред – опитът ми да се усмихна сигурно излезе жалък.
-То се вижда – в златните очи блестеше тревога, - ние можем и просто да си тръгнем сега, ще се поразходим, ти ще си кажеш всичко и ще ти олекне.
-По-добре лед – помолих аз. – И дай да разберем какъв е проблемът с това привидение, а след това да се захващаме с мага!
-Разярената Дея тръгва на бой? – Юр накрая спокойно се усмихна.
-Та какво стана с предложения ми лед? – устните ми все още бяха подути.
Леда ми го донесе самият майстор Шутан, докато ние с Юрао беседвахме с привидението, което при нашето влизане се беше откъснало от счетоводните книги на уважаемия гном. И сега Юрао водеше разпита, а аз притисках към устните си кърпа с натрошен лед. И седейки до партньора, аз все си мислех за казаното от магистър Еллохар и за това, което ми се беше отдало да разбера преди това. За мен, като адепт на Академията на Проклятията, историята с артефактите беше по- ясна от обърканите и сложни политически заговори. Но връзка… тук имаше връзка между артефактите и заговора. Имаше без съмнение нещо общо между тях, но какво?
-Дей – опита се да привлече вниманието ми Юрао.
-А Късметчето мяркал ли се е? – попитах аз, игнорирайки напълно изразителния му поглед.
Дроу  ме разбра и завърши беседата с възпитаното:
-Ние ще се върнем към разговора утре, ако не възразявате.
-Да, да, разбира се – измърмори привидението, връщайки се към сметките.
То и така нямаше никакво желание да се откъсва от работата си и с явно облекчение се отнесе към прекъсването на разпита. И когато тъмната безформена субстанция се върна зад бюрото си и стисна с пръсти перото, изведнъж обърнах внимание на едно несъответствие. Замрях, гледайки как привидението вписва равни колонки от  цифри в бланката. И нещо беше неправилно.
-Какво? – попита Юрао. – Дей, нещо не е ли наред?
-Не зная – отзовах се аз, - той пише някак… неправилно… и аз това вече някъде съм го виждала.
Обръщайки се, офицер Найтес също втренчено зяпна привидението. Жителят на отвъдния свят удивено ни погледна.
-Левичар – отбеляза Юрао, - но ти си права, държи перото някак странно.
Сега призрачната ръка я зяпахме всички – и аз, и Юрао, и майстор Шутан , и даже призракът. И не виждахме нищо.
-А бихте ли продължили да пишете, моля – промълвих аз.
Призракът сви рамене и се върна към работата си. А ние продължавахме да гледаме, но аз все не успявах да хвана изплъзващата ми се мисъл. Не се получаваше. А след това Юрао каза:
-Той държи перото между средния и безименния пръст.
И аз си спомних! Спомних си, приближих се към сметките, издърпах бланката изпод ръката на призрака и замрях – аз познавах този почерк, със сигурност го познавах! И, например, тази заврънкулка над началото на всеки ред я бях виждала много пъти, защото:
-Почтеният господин Дукт! – осъзнаването ме млатна по главата.
-Собственикът на най-голямата лавка за подправки в цял Ардам? – майстор Шутан потресено гледаше призрака.
-И доставчик на подправки в сладкарската мрежа на Мелоуин – добави Юрао. А след това намръщено попита: - Напомнете ми, ако обичате, майстор Шутан, от колко време призракът обитава в къщата ви?
Бледият разтреперан гном, бавно свличайки се на пейката, прошепна невероятното:
-Вече втора година мина…
Аз отидох и седнах до него. Трепереха ми ръцете…
Само през тази есен, аз поне дузина пъти бях претичвала до лавката му за подправки. И майстор Дукт лично ми попълваше бланката, винаги ме пощипваше по бузата и питаше „Как е там старият Бурдус?“.
Сам! А перото той винаги го държеше така, по особен начин, защото показалецът му беше чупен, не го бяха наместили правилно и не можеше да го движи. А пръстът Дукт си го беше счупил още в младостта…
Аз бях говорила с него тази есен!
-Виждах се с него преди не повече от пет дни – потресено разказа Шутан, - а в банката все се шегуват „Ти да не си наел самия Дукт да ти попълва сметките?“, а аз… Срещнах го аз! Преди пет дни! Пихме по една сливовица!
Отмятайки глава, погледнах Юрао и прошепнах:
-А ти се оказа прав, ние на тази твар всеки ден „тъмни“ й желаем…
-Викам нашите – намръщено произнесе дроу, - ще трябва да се направи обиск. Нурх ще те откара в Академията.
-А не може ли аз с вас…?  - попитах предпазливо.
Юрао ме хвана за ръка, изведе ме навън, и там, докато стояхме и гледахме как Нурх препуска към нас колкото му държат краката, шепнешком поясни:
-Този фалшив Дукт явно е вярвал, че къщата му ще я изпепели Гневът на слънцето. Лавката му, между другото, също попада в радиуса на поражение. Така че, се съмнявам, че ще намерим нещо интересно и важно. А освен това – Юрао напрегнато кимна в посока на близкия безистен, - не знам за теб, но аз отчетливо виждам две императорски хрътки, които те следят. Явно Тьер се е презастраховал.
Колкото и да се взирах, не видях никого.
-Юр, може и…
-А може аз да искам с очите си да видя бърлогата на мага, който е успял две години да се преструва на гном, Дей. Аз самият, а не да стоя настрана, докато там се подвизават негово императорско височество и любимата му императорска гвардия.
-Ясно – на мен изведнъж ми стана тъжно.
-Ти отивай в академията – изкомандва Юрао, - когато заминеш, аз ще извикам Мерос, вярвам, че ще успеем да огледаме всичко, преди да изникнат хрътките с вечното им „Делото е под наша юрисдикция“. Това е, Дей, тъмни.
Аз се напъхах в каретата, хвърлих леко обезсърчен поглед към дроу и Нурх се понесе към академията. В посочения безистен се метнаха във въздуха парчета хартия – наистина някой ме следеше.