Стоях пред дъската с програмата и припряно преписвах лекциите, които бях изгубила за два дни. По-точно за един ден и един следобед. Трябваше да си отработя практиката по Битови проклятия при Седр, теорията при лейди Нектум, незабравимите Любовни, въпреки, че с Орис може би щяхме да се разберем. Времето беше обедно, адепти в хола не се мяркаха, и затова аз доста се учудих, когато усетих движение на въздуха зад гърба си. Удивлението ми се изпари моментално, когато чух тихото:
-Как върви учебния ден, сърце мое?
„Скоро ще започна да мъркам като Късметчето, когато Царапка гали муцунката си в него“ – помислих си аз, когато ръката на магистъра нежно докосна шията ми, след това раменете, гърба и отново се плъзна по ръката нагоре.
-Денят протича просто прекрасно – аз се обърнах, усмихнах се на пълния с нежност поглед на черните като самото Тъмно изкуство очи, и повдигайки се на пръсти, се протегнах към устните му.
Това, че ние леко се бяхме увлекли, беше нагледно демонстрирано от звука, с който паднаха тетрадката и молива ми, но това бяха такива незначително дреболии… В този момент осъзнах, че в неговите обятия, за мен всичко се превръща в незначителна дреболия, но това изобщо не ме притесняваше… по-скоро напротив – аз никога досега не се бях чувствала толкова щастлива. Безкрайно, напълно и съвършено щастлива.
Край на пети урок
أنت تقرأ
Урок пети #5. Как да не объркаш древните клетви
خيال (فانتازيا)Никога не разваляйте годежа си с Тъмен лорд! Никога! Защото дори един непредпазлив поглед ще е достатъчен на великия Риан Тьер, за да разобличи лъжата ви и да планира стратегията на най-важната битка в живота си до най-дребните подробности. А ако вс...
