~ -Сега какво ще правиш? Ще си пропилееш живота за нищо?~
~15 години по-ранно~
-Хан побързай,автобуса ще дойде всеки момент!
-Ей сега,мамо!-русото момче тичаше по стълбите с раница в ръка.
30 годишната жена подаде обяда на момчето и го целуна по бузката.
-И да внимаваш в училище!-каза майка му и го изпрати до училищният автобус.
Хан се огледа за най-добрия си приятел,но не го откри. Седна на свободното място,което имаше и се загледа в движещите се къщи. Едно от момичетата го потупа по рамото.
-Хей,Хан! Знаеш ли,че ще има ново момче?
-Така ли? Рядко идват нови деца...
-Така е.....,но това момче не е от добрите. Затова само тук са го приели в нашето училище.
Хан я погледна само и мятна ръка да си седне на мястото. Автобуса спря пред училищната сграда и всички деца се изсипаха на куп. Всеки си отиде по стаята с усмивка на лището,само едно единствено дете стоеше мрачно. И това беше новото момче.
Госпожата отиде до момчето и го хвана за ръката.
-Хайде, ела да се представиш пред новия си клас!-каза жената и влезе в класната стая. Всички деца млъкнаха за момент,след като видяха новото момче.
-Здравейте,клас! Нека ви представя новият ви съученик!
Момчето сведе глава на долу и каза:
-Казвам се Лий Минхо,нека да създадем едно приятелство!
Едно от децата се провикна.
-Дойде тук понеже не те искат никъде!
Госпожата му се скара веднага и посочи на Минхо къде да седне. Той се запъти към мястото,но нечий крак го спъна. Кафявокоското падна и всики запонаха да му се смеят,само един не му се подиграваше и не го обсъжда. И това беше Хан. Той стана и помогна на Минхо,всички деца гледаха окорено. Двамата седнаха на един чин. Минхо беше си навел главата,само сълзите му се виждаха. Хан реши първи да заговори за да го разсее от случилото се.
-Казвам се Хан Джисънг,накратко може да ме наричаш Хан. -Минхо погледна към момчето и тогава сърцето му запръв път започна отново да бие бързо. Той за пръв път видя толкова дружелюно и усмихнато момче да стои до него.
[To be continued]
YOU ARE READING
|IЗатворникI|
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.
