𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

dieci.

Бяха минали няколко дни откакто Матю беше посетил Джимин и Техьонг продължаваше със своето "детинско" държание както го наричаше Джин. Не говореше с Парк, не го поглеждаше, дори спеше на дивана. Това бе  една малка част от неговата ревност. Джимин от своя страна някак си успяваше да се държи без да изпада в някакъв пристъп на лудост. Опитите му да бъде мил и да говори с чернокосия бяха повече от неуспешни, но упоритостта му не му даваше да се откаже. Той използваше всяка секунда, която прекарваше около любимия си, за да го заговори, което завършваше с никакъв отговор от страна на Ким, последван от въздишка в момента в който Джимин изчезне. На Техьонг му беше много трудно след първия ден от мълчанието спрямо малчото. До някъде го изяждаше отвътре. Последния въпрос, който му бе зададен от страна на Джимин беше "Какво правиш Тете?" на което той едва се сдържа да не отговори. В момента преглеждаше разпределението на една от главните банки, която щяха да ограбят. Всичко беше готово, но той искаше да бъде сигурен, че няма да има абсолютно никакви грешки. След като Джимин излезе, след него влезе Намджун, който много добре знаеше какво прави неговия шеф.

- Докога ще му мълчиш? Момчето даже не знае какво се случва в момента.

- Той си е виновен..

- Не. Ти се правиш на бебе. Техьонг, голям си вече. Не знаеш кой кога ще го надуши че е важен и ще ти го вземат, за да те манипулират. 

- Това ще се направя че не съм го чул. Виж Нам, това си е моя работа. Ще се сърдя колкото си искам.

- Добре. Но после като се окажа прав не ми плачи.

- Добре добре. Приготвяйте се. Тръгваме.

След тези думи Техьонг прибра всичко и отиде при останалите, Намджун го следваше. Щом го видяха просто кимнаха. Това което не знаеха обаче беше, че Джимин ги наблюдаваше. Те тръгнаха към колата, а Парк след тях. Бекхьон го видя, но помисли че му се привижда, и не обърна внимание. Джимин се шмугна в колата и малко след това потеглиха.

Мина извесно време, през цялото време беше мъртвешка тишина. Никой не пророни дори дума. Всички се подготвяха за това което следваше : или успешно обираха банката, или ги арестуваха. Щом колата спря Джимин чу гласа на чернокосия си любим и леко подаде главата си.

- Така, момчета моля за внимание. Знаете плана. Не искам грешки. Никакви. Ясен ли съм?

Всички кимнаха и поставиха маските на лицата си,  а Джин си сложи слънчеви очила. Джимин слезе последен, за негов късмет без да го види Джин, който седеше в колата. Момчетата влязоха в банката и извадиха оръжията си.

- ДА ВИ ВИЖДАМ РЪЦЕТЕ! КОЙТО МРЪДНЕ, УМИРА~

Навсякъде се чуваха писъци. Юнги и Хосок събраха парите от единия сейв, а Чонгук и Бекхьон - от другия. За тяхно нещастие точно преди да излязат се чуха сирени. Мия слезе първа и се провикна. Това уплаши Джимин, който се криеше зад една кофа за боклук. Той реши, че ще помогне на момчетата и започна да издава звуци и да тропа, сякаш те минават от там, след което побягна. Полицията тръгна след него, а останалите се върнаха бързо при колата и Джин тръгна към имението.

Щом пристигнаха осъзнаха че къщата е празна. Само животинките, които принадлежаха на момчетата, главно кучета, бяха там. Но не и Джимин.

- Претърсете всичко. ВЕДНАГА

Техьонг беше обзет от паника и страх. Всички се разтичаха из имението, обърнаха всичко с краката нагоре, но от брюнета нямаше и следа. Тогава Бек си спомни че го беше видял и обърна една маса, която беше близо до него. 

- МАМКА МУ

- Какво?

- Той се качи с нас. Той ни помогна да се измъкнем.Мислех, че ми се привижда, но явно е бил той.

- И ЗАЩО НЕ МИ КАЗА ПО ДЯВОЛИТЕ?! - започна да се смее изтерично Те, след което се сети къде ще бъде изпратен малчото му, и побягна към банката.

Джимин от своя страна продължаваше да бяга из целия квартал, гонен от Мия, която не осъзнаваше, че това не е Ванте. За негово съжаление го пресрещнаха двама полицаи, които го препънаха и закопчаха. Вкараха го в буса и той потегли към пристанището. Джимин не знаеше къде отива, но знаеше, че неговия Тете ще бъде добре.

Техьонг не спираше да тича. Всичко го болеше, но той нито за секунда не спря. Безброй мисли минаха през главата му, която в момента беше каша, заради всички малки гласчета, които живееха там. Точно от това се боеше. Да не го загуби. Да не изчезне. Но това от което най-много се боим е най-вероятно да се случи. Щом стигна видя гърба на последната останала патрулка. И светът му се срина. Джимин го нямаше. Никой не знаеше къде е той. Или как е. Техьонг се разплака. Не бе плакал от 10 години, но в този момент безброй сълзи се стекоха по почти бялото му порцеланово лице. Той започна да скубе косата си, падайки на колене. Едва успя да извади телефона си и набра Намджун.

-Техьонг?

- Х-хьонг.. Няма г-го. Взеха ми го..