𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

nove.

След като оправиха бъркотията и къщата блестеше, всички се пльоснаха като умрели, който където си намери. Джимин лежеше на земята, всичко го болеше. Последния път в който беше чистил така, беше когато се опита да си направи градинка в апартамента на Джин, но вместо това се получи една голяма бъркотия. Отвън се чу кола, което значеше, че Джин се прибира. Джимин осъзна че не е облечен,и въпреки пронизващата го болка във всеки мускул по тялото му, той се изстреля нагоре, колкото бързо можеше. Всички го погледнаха странно, всички без Бекхьон.

- Джин е като баща на Джимин. Ако го беше видял по гащи и тениската на Те, първо щеше да ти се навика, а после щеше да отиде да хока него. Последния път в който Джимин е бил хокан от него е бил в гимназията, защото Джимин е имал един от своите пристъпи и е бил с любимия суитчър на Джин. От тогава насам Джимин не смее да пипа на Джин нещата без първо да го пита.

- Какви пристъпи? - попита Те, леко притеснен

- Амии.. На моменти се държи странно. Смее си се сам или си говори сам. Имаше един период от време в който родителите му казваха, че след като се върне от задачата, която му се даде и не е изпълнена, той започва да плаче и да се смее изтерично. Но всички знаеха за тормоза, който онези малоумници налагаха над него. И само Джин му помогна. Затова  казах, че за него Джин е като баща.

Щом чуха тези думи всички изпаднаха в шок. Дори Техьонг, който знаеше за родителите на своя малчо. В този момент влезе Джин, който беше пазарувал. Всички го погледнаха. Едни бяха бледи заради алкохола, други целите в смучки. Бек взе торбите и без да казва нищо отиде в кухнята.

- Момчета. Днес ще дойде един приятел на Джимин. Момчето е много заето и с Чим не са се виждали от гимназията. Той ще бъде моя подарък за Джимини. Не искам да правите нищо откачено или да го убивате. Нали Те?

- Защо само аз?????

- Защото знам колко лесно ревнуваш. А Джимин е силно привързан към това момче и не искам да влизаш в конфликти с него, моля те. Само един ден. Обещавам.

- Добре.. Ще си отида в офиса и-

На вратата се звънна. Джин, както и всички останали, погледнаха натам и Джин се провикна.

- Джиминии звъни сее

Джимин се изстреля надолу. Беше си облякъл един пуловер на Техьонг и едни дънки, които просто бе грабнал. Щом отвори вратата из къщата се разнесе най-силния писък някога придружен със събаряне на човека пред малчото на земята.

- МАТЮ~

- Здравей Чимини~ Изненада~

- Не мога да повярвам т-ти как? Как намери време? 

- Я стига глупости. За най-любимото си мочи винаги ще намеря време~

Техьонг седеше и ги наблюдаваше. Отвътре кръвта му кипеше и той едва се държеше да не раздели момчето на съставните му части и да нахрани тигрите си с него. Ревността го беше обзела до такава степен, че той започна да се хили тихичко, усмихвайки се по неговия си лудашки начин. Джин го видя и веднага го изкара от стаята и го заведе в офиса му, който се намираше в другия край на огромната къща, оставяйки двете момчета с останалите, които започнаха да ги разпитват всякакви неща за приятелството им.

- Техьонг. Съвземи се. Какво ти казах. Приятели са. Първо момчето е хетеро и второ Джимин обича само теб. Нали? Мислиш че не знам защо ти си целя в смукчи и драсотини, а той с пуловер на 30 градуса? Мислиш че не ми е говорил за теб откакто се нанесе тук? Виж.. Разбирам че те е страх да не го загубиш, но той няма да ходи никъде-

- В един определен момент всички ме оставят. Всички. Майка ми ме остави. Всеки в когото се бях влюбил ме остави. Вие също ще ме оставите някой ден. Всички ви. Ще си умра сам..

- Няма да се случи това. Ето на. Момчетата са тук нали. Брат ти остана, въпреки че уби майка му, аз съм тук, Чим е тук. Той остана нали. Всички си тръгнаха, след сато разбраха за това което си всъщност, но Джимин остана. Той не си тръгна. Такаче се стегни и вземи например да подредиш тук. Ако желаеш ще ти помогна.

-Няма нужда. Ще се оправя и сам.

Джин излезе, а чернокосото момче въздъхна и започна да оправя своя малък офис. Както си чистеше чу нещо, което много наподобяваше на класическа музика. Любопитството го обзе и той тръгна в посоката от която се чуваше мелодията. Щом стигна до вратата на стаята и погледна през леко открехнатата врата видя момчето, което беше седнало на земята и с гръб към вратата, и Джимин, който танцуваше. Движенията му бяха плавни, грациозни и изпълнени с емоция, сякаш можеше да разбереш как се чувстваше той. Отново ревността завзе тялото му, той се отдръпна и отиде в стаята си, заключвайки вратата. Щом ключалката се врътна, Ким започна да се смее изтерично, свличайки се надолу по вратата.