𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

diciannove.

Навън започа да става тъмно. Джимин бе говорил с момчетата и те бяха съгласни да му помогнат. Техьонг нямаше никаква представа какво му се случва, но си каза че щом Джимин е там е нещо хубаво. Нямаше идея колко греши..

По насоки на Джени стигнаха до една стара изоставена сграда. Джимин и Техьонг слязоха, Юнги и Бек с тях, но бяха се скрили. Джимин влезе вътре, хванал ръкана на любимия си здраво, а в другата си ръка държеше пистолет.

- Мъниче какво става?

- А-ами..

- Джимин направи много интересно решение. Избра брат си пред любовта. Чесно казано, на негово място и аз бих. - каза Джени с доста лукава усмивка.

Кръвта на Техьонг кипна. Той пусна ръкана на момчето и извади пистолета си.

- Не го вярвам. Не е възможно. Не-

- Хьонг. Прибери пистолета. Моля те..

Джимин не го наричаше така. Никога. През всичките години, които се познаваха, нито един път Джимин не го бе нарекъл така.

- Джимин ти- Наистина ли..?

- Каза че ще убие брат ми! Ти би направил същото за твоя, нали?! ТИ СЪЩО БИ МЕ ДАЛ ЗА ДА ГО СПАСИШ! ЗА ДА СПАСИШ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ! - извика Парк жално и се разплака

- Доведете го~

- БАТЕ! - изтича момчето до Джимин и го прегърна. Парк му прошепна.

- Бягай. Бек и другите са отвън. Кажи на Джин че го обичам, чу ли?

Момчето кимна и направи това, което му казаха, а в този момент Техьонг разбра какво става.

- Не. Джимин. Недей-

Джимин хвана Техьонг и го изведе от сградата като залости вратата, за да не може да влезе отново. След което започна да стреля. Стреляше докато не бе останал единствения жив вътре. Е, не точно. Защото в същия този момент падна на земята, смеейки се, въпреки раните по себе си. Смехът му скоро се превърна в тежко дишане. 

Отвън се чуваше писъкът и плачът на Техьонг. Те бяха неуписуемо жални и от тях се усещаше болката му. Когато вече момчетата бяха там, беше късно. Разбиха вратата, за да намерят Джимин лежащ до нея. Той погледна Джин с усмивка и каза:

- Успях хьонг. Спасих го.

След което всичко стана черно.