𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

sette.

Бяха изминали няколко месеца от както Парк живееше заедно с Техьонг и останалите момчета. Започна да се привързва към всички тях, най-вече към Ким, който не пропускаше да му напомни колко е красив или да го нарисува, въпреки цялата работа, която имаше. Джимин не се оплакваше. Вниманието, което получаваше от по-големия го правеше много щастлив. Не искаше да си признае, но беше доста хлътнал по Техьонг. Може би защото го беше страх, че за пореден път ще бъде отблъснат, или просто се боеше като цяло, и той не знаеше. От мислите му го изкара Намджун, който буквално счупи вратата на стаята.

-Преоблечи се и ела с мен. Няма да гледам

Каза му той и постави една чисто бяла копринена риза и едни кожени панталони на леглото, а до него постави лачени черни обувки.

-К-какв-

-Просто се облечи и ела.

Джимин взе дрехите и обувките и отиде в дрешника. Облече се, оправи си косата и сложи съвсем малко грим, след което излезе. Джун се усмихна.

-Честит рожден ден Джимин~

Джимин се усмихна. Поне един човек помнеше.

-Благодаря Джуни хьонг.

Каза със своята сладка усмивка, след което тръгнаха надолу по стълбите. Влязоха в една огромна зала, в която нямаше никаква светлина. Миг по-късно големия лампион светна и залата се изпълни със светлина. Беше украсена. Имаше две големи маси: на едната подаръци, а на другата храна. По средата на втората маса седеше голяма 4 етажна торта. Джимин остана без думи.

-Честит рожден ден Джимин-а~

След като всички му почелаха това, което искаха, Техьонг се шмугна до него.

-Какво мислиш мъниче?~

-Мисля, че Джин трябва да си пази парите. Не заслужавам всичко това-

-Джин не е дал нищо. Всичко е купено от мен. А и ако можех щях да ти купя цялата Вселена..

-Тете.. не беше нужно наистина. Но ти благодаря. Много~

Няколко часа и много алкохол по-късно доста голяма част от гостите се разпръснаха. Едни се натискаха, други се тъпчеха с храна, трети спяха. Джимин припкаше щастливо насам-натам из вече пияните си другари, като снимаше с телефона си, искайки да запечата момента на изпопадалите по земята и натискащите се по дивани или дълбоко заспали момчета. Струваше му се весело да е единственият трезвен сред останалите. Е, може би не само той.