𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

sedici.

Стигнаха у дома по възможно най-бързия начин и Ким излетя от колата. Нахлу вътре и от горния етаж се чу писък. Бяха Хоби и Чонгкук, които пижяха в един глас. Те се запъти нагоре, останалите след него. За щастие всички бяха в коридора и лесно можеха да стигнат до момчетата. Джимин беше седнал на земята, сочейки кухненски нож срещу двете момчета, а Юнги го държеше седнал.

- Юнги хьонг пусни ме, те ще ме убият! - крещеше Джимин, гледайки двете уплашени пред него момчета също толкова уплашено.

- Никой няма да те убие, успокой се Джимин.

- Н-не ще ме у-убият. М-мама ги е п-пратила. - извика се момчето, ститкайки дръжката на ножа още повече. Тези думи сякаш пронизаха сърцето на чернокосия. 

-ДЖИМИНИ! -извика се той и всички се обърнаха рязко към него.

- Т-Те.. - проплака Хоби уплашено, а Джимин пусна ножа. Това леко стресна Хосок и той гушна Кук.Техьонг изтича до момчетата и клекна до Джимин. Момчето го гледаше и събзи капеха от очите му.

- Пусни го хьонг. - каза Ким и Юнги се подчини.

Джимин гушна момчето силно, плачейки с глас. Техьонг също го гушна и се усмихна нежно, галейки косата му. 

- Няма да ти направят нищо Джимини. Те са ти приятели. Няма да те наранят. Само се успокой и ми кажи какво направиха.

- Б-бяха се надвесили над мен и държа-ха оръж-ия.. Много се у-уплаших.. - изхлипа Парк и в този момент хлипането на Хоби също се чу. 

-Не съм искал да го плаша. Чистехме оръжията, и понеже Джуни каза че излизате, решихме да отидем при него да го наглеждаме, в случай че някой се промъкне.  Куки каза, че го е видял да мърда, понеже не се бе будил откакто се върнахме, и затова се надвесихме над него. Съжалявам, че те уплашихме Джимин.. - изплака Хоби.

- Аз също съжалявам, че те уплашихме Джимини. Не бе нарочно - извини се и Кук, който прегръщайки плачещия си хьонг.

Джимин ги погледна, все още сгушен в Техьонг, и им се усмихна съвсем леко, като така им даде знак, че не се сърди. Ким го вдигна на ръце, а Юнги вдигна ножа, като така вече всички бяха прави.

***

Беше вече около 7:00. Всички бяха по стаите си. Техьонг спеше дълбоко, а Джимин го гледаше тихо. Наблюдаваше спокойното му красиво лице, начина по който устните му леко се бяха раздалечили, меката му разрошена коса, спокойствието, което излъчваше. Брюнета се усмихна и погали косите на спящото момче, и леко се уплаши, щом той мръдна. Парк се изправи и тихо излезе, оставяйки любимия си да поспи. Разходи се из коридора и реши, че му се танцува. Затова влезе в най- далечната стая, която беше и склада за рисунки на Те, и светна лампата. Беше изненадан, че толкова голяма стая се ползва само за рисунки, но това беше решение, което не той бе взел. Стана му интересно, защо само неговата рисунка беше окачена на стената, затова започна да ги разглежда. Видя всякакви рисунки: на мъже, на жени, на деца, на животни, на предмети и растения дори. Но сякаш единствената, за която Ким се беше постарал, бе неговата рисунка. Останалите изглеждаха набързо направени и оцветени без никакво старание. Джимин реши да не пипа повече и просто застана по средата на стаята и започна разгрявката си. Докато я привършваше в стаята влязоха Хосок и Чонгкук. Момчето им се усмихна.

- Здравейте~

- Привет. Искахме отново да се извиним. - казаха и двете момчета в един глас.

- Няма проблем. Наистина няма. Ммм.. Искате ли да танцувате с мен? Тете ми спомена, че сте добри.

- Наистина? Може ли? - възкликна Хоби, доста объркан.

- Защо да не може? Да не съм президента или нещо?

И тримата се засмяха и Кук поклати глава.

- Не. Но си нещо като втория ни шеф и не знаем дали ни е позволено.

- Аз? Шеф? На вас двамата? Ама аз не съм ничий шеф. Аз съм по-дребен и значително по-малко страшен от вас.

- Заболя ме.. - проплака фалшиво Хоби, а Джимин се усмихна.

- Хайдее~ Моля виии~ Преди Тете да се е събудиил~

Двете момчета загряха бързо и щом приключиха с това погледнаха момчето.

- Сега какво?

- Показвате ми какво можете и аз на вас. После може да измислим нещо.

И двамата кимнаха. Първи бе Хоби. Той си хареса песен от телефона си и щом тя започна той също започна да танцува. Песента беше хип-хоп и той сякаш беше едно с нея. Джимин беше сякаш унемял. След това бе Кук. Той също бе избрал хип-хоп и също като Хоби бе в абсолютен синхрон с песента си. Джимин беше наистина шокиран и започна да пляска силно, смеейки се като малко дете.

- Дай да те видим теб. Интересно ми е какво можеш. - каза Кук, доста задъхан.

- Ходех на балет. - отговори Джимин и избра единствената песен, чийто танц помнеше от времето, в което ходеше на балет. 

Щом песента започна, той си пое дъх и започна. Движеше се плавно и също толкова в синхрон като Кук и Хоби. Момчетата онемяха, останаха с отворени усти. Джимин се движеше сякаш като перце. Щом песента свърши и двете момчета започнаха да ръкопляскат.

- Ухаа~ Джиминаа~ Много си добър- каза Хоби, със своята широка и слънчева усмивка.

-Благодаря~ Хайде сега да започваме да мислим~