След много сълзи от страна са Техьонг и молби от страна на Бекхьон те най-накрая се прибраха. На вратата бяха посрещнати от Джин, който изглеждаше така, сякаш е видял призрак. Щом ги видя, Джин ги прегърна и се разплака.
- Боже мой, майко мила, живи са. Боже живи са.
- Сокджин какво ти става по дяволите? - попита Бек, леко стреснат от внезапната прегръдка.
- Хванали са Биби. Мислех че и вас са-
- Биби? Добре ли е?
- Юнги отиде с Чонгкук да я измъкнат.
- Добре. Къде е Джун? - попита Те
- В стаята си? Защо ти е?
- За да спасим мъничето ми.
Техьонг се качи и почука на вратата на стаята на Намджун и преди да получи отговор влезе.
- КАКВО ПО- Те. Здравей.
- Така. Мили ми Намджуни хьонг. Имам нужда от златния ти ум.
- Кой търсим?
- Гонг Минхо.
- Знам го. Приятел е на гаджето на сестра ми. Ще си сменя работата другата седмица.
- Няма да иде на първия си работен ден.
-Защо- ДЖИМИН Е В ЛУДНИЦАТА-
- Добре че си умен.
- Нека позная. От мен се иска да вкарам неччия снимка вместо тази на Минхо и този някой да може да се вмъкне и да изкара Джимини?
- Дам.
С няколко клика Джун направи това, което му бе възложено като задача.
- Готово шефе.
- Намери ми плановете на сградата. Искам ги до утре. Късно е, но утре стани рано.
- Можеш да разчиташ на мен. Лека нощ.
Техьонг кимна и се върна в стаята си. Щом заключи се облегна на вратата и погледна тапета си. Беше снимка на Джимин. Една мъничка сълзичка се търкулна по бузата му.
- Скоро любими. Скоро ще се прибереш..
***
Бяха минали няколко часа от както Джехьон бе затворил. Чудеше се как е брат му. Все още се намираше в офиса си, реално живееше там. На вратата се почука.
- Да?
Вратата се отвори и брат му беше избутан на земята.
YOU ARE READING
𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓
Fanfiction"-Кой е това? - попита Техьонг без да отлепи погледа си от момчето стоящо на бара -Това е Джимин. Приятел е на Джин. До колкото знам е работил тук. - отвърна Чонгук, чудейки се защо приятеля му толкова се интересува от момчето -Искам да го нарисувам...