𝙤𝙗𝙨𝙚𝙨𝙨𝙞𝙤𝙣. | 𝙑𝙢𝙞𝙣 ✓

due.

Чонгук въздъхна леко.

-Не може ли като нормален човек до го заговориш, защо да го-

-Първо в момента в който ме види ще избяга. И второ аз не съм нормален. Единствения начин по който мога да го нарисувам е да го отвлечем. После ще го пусна. Обещавам

-Ама ти така каза и за предишните..

-Те се съпротивляваха. Ако не се бяха направили на смели нямаше да ги убия

-Добре добре.. - въздъхна по-малкото момче и стана, тръгвайки към момчето на бара.

Джимин седеше сам. Смяната на Уонхо свърши и той си тръгна. Момчето се загледа в една от раните на ръката си и се усмихна леко.

-Добре че беше Джин.. - каза си тихичко и в този момент усети как някой седна до него

-Привет. Аз съм Чонгук - каза момчето до него със сладка заешка усмивка която накара Парк също да се усмихне

-Здравей. Аз съм-

-Джимин

-Знаеш името ми?

-Джин хьонг ми е приятел

-Ахааа..

-Той ме помоли да те прибера. Каза че момичето с което живееш е звъняло

-Ох Мия.. Добре. Щом си приятел на хьонг ти вярвам - каза и стана, тръгвайки към изхода. Чонгук даде знак на Техьонг че излизат на което Ким отговори с кимване

-Момчета тръгваме - каза и всички станаха и тръгнаха към колата.

Джимин вървеше бавно, Чонгук беше зад него. На около 20 метра от бара Чонгук спря по-големия

-Хьонг. Спри

-Хьонг? Да не си-

Джимин не довърши изречението си понеже устата му се запуши. Започна да се съпротивлява, но беше късно. Няколко секунди му бяха нужни да изпадне в безсъзнание. Чонгук вдигна момчето на ръце и въздъхна след което се запъти към колата.