Незабелязано Недостижима

Глава Първа- Незабелязаното Момиче

     Течеше вече петата година в най-доброто училище за магии, а именно- Хогуортс. Всичко си беше нормално. Хари Потър и приятелите му продължаваха да разгадават мистериите, които се крият в замъка и около него. А Малфой все така бурно преследваше целите си и се чудеше как да изхвърли Потър от училището.
Изминаха още няколко нормални седмици в Хогуортс, след което се появи още една причина Малфой да ненавижда Хари. Причината беше едно момиче- Виктория Паркър. Момиче, което никой досега не беше забелязал и не ѝ беше обърнал особено внимание. Виктория имаше пъстри очи, кестенява чуплива коса под раменете и тръпчинки, които така хубаво допълваха сияйната ѝ усмивка. Тя беше скромно и нежно момиче от Рейвънклоу. Много обичаше да чете и го правеше постоянно. Виктория живееше в свой собствен свят допълнен от историите на книгите, които четеше. Това беше и причината никой да не я забелязва и да не ѝ обръща внимание, докато един ден не се сблъска с Малфой по коридорите. Той очевидно пак преследваше Потър нанякъде, за да види какви ги е замислил.
–Ей, гледай къде ход...- каза Малфой разгневен, но се спря посредата на изречението си, защото видя красивото момиче.
–С-съжалявам, четох книгата си и не те видях.- отвърна изплашено Виктория, която много добре знаеше кой е Драко Малфой и определено не искаше да си има проблеми с него.
Малфой ѝ хвърли бавен поглед отгоре до долу и отсече:
–Нищо, нищо. Сега бързам и нямам време за това.
След като беше видял с кого всъщност се е сблъскал, определено вече нямаше проблем с този сблъсък и се беше усмирил.
–Проблем ли имаш с нея, Малфой?- попита Хари, който явно беше чул всичко и изглеждаше познава Виктория.
–С нея не, но с теб може би да, Потър!- отвърна ядосано Драко, който вече си беше харесал Виктория и изревнува от факта, че врагът му може би я познава.
Хари Потър му хвърли ядосан поглед, след което видя, че е време да влиза в час.
Беше посредата на часа по Защита срещу Черните изкуства, когато Малфой излезна от кабинета и тресна вратата разгневено без да каже нито дума. Мисълта, че някой друг познава момичето, което той искаше само за себе си и че този някой е най-големият му враг го побъркваше. Потър, който все още беше в клас разбра, че нещо не е наред и излезна да намери Драко. Хърмаяни и Рон се опитаха да го спрат, но без успех.
Хари успя да открие Малфой в тоалетните на момчетата пред огледалата.
–Какво пак си направил?!- изкрещя Хари разгневено.
Драко замахна с ръка и счупи огледалото пред себе си на парчета, след което ръката му се разкървави.
–УСПОКО...- провикна се Хари, но беше прекъснат от Малфой.
–ОТКЪДЕ Я ПОЗНАВАШ?- изкрещя му Малфой, докато държеше пръчката си в окървавената си ръка, заплашвайки Потър с нея.
–КОГО?- попита Хари притиснат от Драко.
–Много добре знаеш кого! Момичето, с което се сблъсках преди часа̀! Ти я познаваш!- продължаваше да крещи Малфой.
–Какви ги говориш?! Не я познавам! Никой не я познава освен учениците в Рейвънклоу! Нали знаеш, че никой не я забелязва!- отвърна Хари.
–Да знам, но тогава защо се държеше все едно я познаваш, Потър?!- продължаваше ядосано Малфой.
–Защото всички те знаем какъв си, Малфой! Откъде можех да бъда сигурен, че няма да ѝ сториш нещо?! Исках да се чувства защитена!- обоснова се Потър.
Малфой махна рязко пръчката си изпод брадичката на Хари, излезна от тоалетните на момчетата и тресна вратата. Той се върна в час и веднага след него и Хари.
Като свърши часа Хърмаяни и Рон, на които Потър казваше всичко, отидоха да му искат обяснение какво се случва между него и Малфой за пореден път. Хари им обясни всичко. През същото време Малфой вървеше към сестра Помфри, за да му превърже ръката. Виктория, която също беше в часа се беше притеснила за случващото се в него и преди него и също вървеше към сестра Помфри, защото имаше главоболие. Няколко метра преди кабинета на Помфри, Виктория забеляза, че Малфой влиза вътре с окървавена ръка стисната на юмрук. Тя изчака десет минути той да излезне от кабинета. Когато Драко излезна, момичето забеляза как отново е ядосан и спори с Помфри. Виктория дочу част от спора им.
–Драко, повече няма да те лекувам, ако не искаш да ми казваш какво се е случило.- каза Помфри спокойно.
–Не е Ваша работа!- отвърна Малфой раздразнено.
Той вървеше вече по коридора към стаята на Слидеринците, а Виктория искаше да отиде до кабинета на Помфри без да се засече с него. По ирония на съдбата обаче това не се получи и в старанието си да се оглежда откъде да мине, за да не се засекат, пак се сблъска с Драко. Този път той обаче не избухна, а ѝ се усмихна палаво и каза:
–Ето, че пак се засичаме с теб..ъм..не ми каза името си.
–Виктория. Виктория Паркър. Приятно ми е.- отговори Виктория, като си подаде ръката недоверчиво.
–Аз съм...- започна Малфой, но беше прекъснат от момичето.
–Да знам, Драко.- усмихна се Виктория една идея по-доверчиво вече.
Малфой я погледна удоволетворено и си тръгна. Естествено беше доволен от този втори сблъсък. Явно вече незабележимото момиче беше забелязано и беше привлякло вниманието на едно доста опасно момче от Хогуортс.