Незабелязано Недостижима

Глава Седма- Партито на Джордж Уизли

Времето за обяд свърши и се наложи Драко и Виктория да тръгват за следобедните си часове.
–Чакай. Преди да тръгнем, трябва да те питам още нещо. Добре, Потър те е заплашил, но какво за Бога правихте цял ден?- попита Виктория.
–Ами след като ти си тръгна вчера от бала, той дойде и ми каза, че в пет часа̀ сутринта ще ме чака в гората и ако не се появя, ти ще пострадаш. Аз естествено отидох, защото не искам да ти се случи нещо. Бях много ядосан и започнах да му крещя. Тогава той ми бутна пръчката от ръката и ми направи кракозаключващо проклятие, затова не можех да мръдна цял ден. После започнах да си мисля колко е нечестно любовта ни с теб да е изложена на такава опасност постоянно и се натъжих. Потър като видя, че не се сапротивлявам се ядоса и ме пусна. Тогава аз дойдох тук и след това сигурно вие с Рон и Хърмаяни сте го видяли в гората.- обясни подробно Драко.
–Леле, това момче не е на себе си.- каза Виктория.
–Така е, но както ти казах, няма да го направя щастлив, като се откажа от любовта ни с теб. Бях забравил за момент кой съм, но ти ми припомни и аз не се предавам.- каза Драко и тръгна към кабинета за първия си следобеден час.
     Момичето тръгна няколко минути след любимия си и влезна в часа с три минути закъснение. Тя видя колко разгневен е все още Хари. Виктория чу как Хърмаяни шепне изнервено на Хари през часа:
–Защо продължаваш да го измъчваш?! В Азкабан ли искаш да те вкарат?! Приеми, че са заедно и ги остави на мира най-накрая. Преодолей я!
След трийсет минути часът свърши. Виктория чу глас зад себе си.
–Хей! Почакай.
Виктория се обърна и видя Джордж. Тя замръзна на едно място с ококорени очи. Да види момчето, което някога толкова много харесваше, за нея бе много стресиращо.
–Х-хей? К-какво има?- отвърна притеснено момичето.
–Ами, понеже никой явно няма да се сети да те покани на едно скромно извинително парти, реших аз да те поканя.- каза развълнувано Джордж.
–Извинително? З-за какво?- попита все още притеснената Виктория.
–За поведението на Хари последните дни. Наистина много си е паднал по теб, прави глупости и ревнува. Чувствам се гузен, че някой който ми е толкова близък се държи така с теб и ти вгорчава живота, затова ти се извинявам вместо него. Ще дойдеш ли на партито?- обясни Джордж.
–Щ-ще дойда. От колко, кога и къде?- попита момичето.
–Двайсет часа̀, днес в общата стая на Грифиндор. Ще те чакам пред картината на дебелата дама в бебешко розова дреха, за да мога да те пусна да влезеш общата стая.- отговори Джордж.
–Д-добре.- каза плахо Виктория.
–Добре, чао! Ще те чакам с нетърпение!- отвърна Джордж и си тръгна.
–Ч-ч-чао...- отговори втрещената Виктория, след което тръгна бавно по коридора с клюмнала глава.
Драко вървеше по същия коридор, но се беше обърнал назад, докато ходеше, защото се смееше и си говореше с някого отзад, затова не видя Виктория и се сблъскаха. Той рязко се обърна напред.
–Оу, хей! Сблъскахме се както в доброто старо време!- отвърна Драко засмяно.
–Хей, да!- каза Виктория.
–Така и така имах да те питам нещо. Имаш ли планове за довечера.- попита Драко.
–Ами..ъм...мисля веднага след часовете да отида и да си легна, защото съм много изморена. Защо питаш?- излъга го Виктория.
–Мислех да те поканя на вечеря, но щом си изморена ще те оставя да се наспиш.- каза спокойно Драко и я целуна по челото.
Виктория се почувства гузно и виновно, че го излъга. Джордж обаче първи я покани на парти и щеше да е нечестно да отиде с Драко, колкото и да ѝ се искаше. Излъга го, защото знае колко е ревнив и не искаше да го притеснява излишно, пък и на партито нямаше да се случи нищо така или иначе.
–Благодаря ти!- отвърна Виктория нежно.
Изминаха останалите часове и стана осемнайсет часа̀. Виктория отиде в спалнята си. Имаше два часа до партито. Тя не положи особено старание в облеклото си тази вечер. Облече си дантелен син потник с черна карирана пола малко над колената. Обу си белите кецове и си сложи единствените бижута, които имаше, а именно тези, които ѝ беше подарил Драко. Сложи си само спирала и сплете косите си на две плитки.
Стана деввтнайсет часът и четиресет и пет минути, когато тя тръгна към картината на дебелата дама, където се бяха разбрали да се чакат с Джордж.
Виктория вече беше там.
–Много си красива.- каза Джордж.
–Благодаря.- отвърна му тя.
–За нищо. Хайде да влизаме!- каза Джордж ентусиазирано.
Джордж каза паролата за общата стая на Грифиндор и те влезнаха.
Вътре на масата имаше една купа пълна догоре с чипс, една пълна с кексчета и една със сандвичи. Беше сложено по едно голямо шише Кока Кола, вода и студен чай. Също така имаше и две бутилки шампанско и една уиски. Стаята беше украсена с гирлянди и имаше лед светлини. Камината беше запалена и изпълваше с топлина цялата стая, обаче в нея нямаше никого.
     –Джордж, защо няма никого?- попита очудено Виктория.
     –Ами, Хърмаяни както винаги се е преуморила от учене. Хари каза, че не иска да те вижда. Рон също е на страната на приятеля си. Фред заспа, а другите не са особено по партитата.- обясни Джордж.
     –Защо тогава ми каза, че ще е парти?- попита момичето.
     –Мислех, че Хърмаяни, Рон, Хари и Фред ще дойдат, но те се оттеглиха един час преди да започне. Съжалявам. Мисля, че е много възможно обаче и само двамата да си прекараме супер!- отвърна Джордж.
     –Така да бъде!- каза Виктория с лека усмивка.
     Момичето винаги се притесняваше, когато е около Джордж, но сега вече почна да се отпуска в компанията му. Джордж си наля в чашата уиски.
     –Какво ще пиеш?- попита я той учтиво.
     –Студен чай.- отвърна тя.
     –Ее, хайде де! Все пак това е парти, макар и с двама човека. Нека ти налея уиски!- каза въодушевено Джордж, който винаги си е бил див и щур.
     –Не мисля, че ще пия алкохол тази вечер.- каза Виктория
     –О, хайдеее!- настоя отново той.
     –Добре, щом толкова настояваш. Налей ми.- съгласи се момичето.
Джордж ѝ наля, след което пусна музиката.
     Те танцуваха, играха на предизвикателства и правеха какви ли не забавни неща. Вече бяха изпили шест чашки уиски и три шампанско. Прекарваха си толкова страхотно, че не усетиха кога стана полунощ.
     –Джордж, полунощ е вече!- каза Виктория, след което се спъна и падна, защото беше замаяна от алкохола.
     –Хей, внимавай! Хайде, ела.- каза Джордж и ѝ подаде ръката си, за да може момичето да се изправи. След което я сложи да си легне на дивана пред камината, като постави главата ѝ на скута си. Момичето вече беше много изморено и бързо се унесе и заспа в скута на момчето, което преди време харесваше толкова много. Той също беше изморен, подпря главата си на облегалката на дивана и заспа също.
     След един час той се събуди. Погледна към Виктория, която спеше в скута му. Тя изглеждаше толкова красива и невинна. Момичето и цялата атмосфера му повлияха и Джордж не успя да се сдържи и я целуна по челото. Тя усети това и стана стреснато и рязко от скута му.
     –Ъмм..а-аз с-съжалявам. Не съм усетила кога съм засп...- каза Виктория, но Джордж я прекъсна.
     –Спокойно, всичко е наред.- каза тихо и плахо той.
     –Мисля, че е в-време да си ходя. Беше ми много забавно, въпреки че бяхме само двамата. Благодаря за поканата.- каза тя.
     –На мен също! Лека нощ!- отвърна усмихнато Джордж.
     –Лека!- отговори Виктория и си тръгна.