Незабелязано Недостижима

Глава Шеста- Изчезването На Малфой И Потър

     Бала беше минал и вече беше другия ден. Всички си бяха изкарали много повече от добре. Виктория се събуди, мислейки си, че най-накрая ще прекара един нормален ден без разправиите на Драко и Хари. Но това далеч не беше така.
     Тя влезна в първия си час с малко закъснение, защото се беше успала, заради бала миналата вечер. Седна на мястото си и след няколко минути се обърна към чина, където се предполага, че трябва да седи Драко, но този път него го нямаше. Виктория веднага се досети, че е почти невъзможно той да е сам някъде и би трябвало да е с Потър, затова бързо погледна и към чина на Хари, но и него го нямаше. От притеснение в какво отново се е забъркал Малфой и дали изобщо е добре тя не можеше да се съсредоточи върху урока си.
     След трийсет минути часът беше свършил, но Виктория сякаш беше чакала цял век, докато свърши. Малфой все още не се беше появил и тя се запъти към Краб и Гойл.
     –Виждали ли сте Драко?- попита ги момичето.
     –Вчера след бала го видяхме, че си легна и заспа, но когато се събудихме на сутринта с Краб, него го нямаше и оттогава не сме го виждали.- отговори Гойл.
     –Благодаря.- отговори Виктория и си тръгна разтревожена.
     Момичето вървеше по коридора и се чудеше къде може да е Драко. Беше проверила навсякъде, където се сети и беше питала всеки, но никой си нямаше и бегла представа къде може да е Малфой. Погледът на Виктория сочеше право в земята, докато ходеше с бърза крачка по коридорите и затова се сблъска с видимо разтревожените Рон и Хърмаяни.
     –Знаеш ли къде е Хари по дяволите?!- попита нервно и напрегнато Рон.
     –Не с такъв тон, Рон.- скара му се Хърмаяни.- Съжалявам за тона му. Просто е много притеснен. Аз също. Вчера видяхме Хари, че си легна, но на сутринта го нямаше и оттогава не сме го виждали. Знаеш ли нещо?
     –И той ли?- попита замислено Виктория.
     –Какво имаш предвид с това?- отвърна Хърмаяни стреснато.
     –Драко също го няма от сутринта. Попитах Краб и Гойл и те казаха, че са видяли Драко да си ляга, но на сутринта го е нямало и оттогава не са го виждали.- обясни момичето.
     –Възможно ли е да са заедно някъде?- попита Хърмаяни.
     –По дяволите, Хърмаяни! Очевидно е, че са заедно някъде! Изчезнали са по едно и също време!- извика Рон още по-нервно.
     –Рон, престани! Успокой се малко! И аз съм притеснена, но се владея!- сопна му се Хърмаяни.
     –И аз мисля, че са заедно.- каза Виктория.
     –Всичко това е заради теб! Хари те харесва, а ти вместо с него се занимаваш с този малоумник Малфой и затова Хари се въвлича в двойно повече проблеми с Малфой заради теб!- изкрещя Рон на Виктория.
     –Остави момичето, Рон! Никой не може да контролира чувствата си! Хари си е виновен, че е толкова ревнив, а не тя че не го харесва! Вместо да и се караш, по-добре да се стегнем и да ги намерим заедно!- скара му се отново Хърмаяни.
     –Добре, хубаво!- отвърна Рон сърдито.
–Търсила ли си Малфой някъде? Питала ли си някого за него?- попита Хърмаяни.
–Навсякъде. Никой не е чувал нищичко за него от вчера.- отговори Виктория.
–Това значи, че с Хари ще е същото положение.- въздъхна Хърмаяни.
–Е? Какво ще правим?- попита Рон.
–Първо ще влезнем в час, защото започва след една минута. Другото междучасие ще видим какво ще правим. Пък дано се появят през това време.- отвърна Виктория.
Тримата влезнаха в час. Никой от тях обаче не успяваше да се съсредоточи върху думите на професора. Само се споглеждаха и мислиха къде да търсят Потър и Малфой.
Часът свърши и надеждите на Виктория, че Драко и Хари ще се появят се изпариха изцяло. Тя, Рон и Хърмаяни се събраха в коридора.
–През часа се сетих за Забранената гора. Проверила ли си там? Хари обича да ходи в нея.- попита Хърмаяни.
–Все пак търсех Драко. Не съм проверила в нея, защото той не я харесва особено. Но като знам Хари колко го мрази, може да го е примамил там, за да му стори нещо.- отговори Виктория.
–Млъкни! Хари не би го направил! Това е по-характерно за любимия ти Малфой!- разгневи се Рон.
–Рон, престани. Може би тя има право. Всички знаем Хари какъв става като се ядоса камо ли, като ревнува. Трябва да проверим.- каза Хърмаяни.
–Добре, но ако Хари не е направил нищо такова, ще си ми задължена и ще ми дадеш много шоколадови жаби!- каза Рон.
–Стига си мислил за храна!- изкрещя Хърмаяни.
–Добре, добре. Ще отидем в гората по време на обяда.- усмири се Рон.
Изминаха още няколко бавни и мъчителни часа и дойде време за обяд. Виктория, Рон и Хърмаяни тръгнаха към Забранената гора. Взеха Фанг от Хагрид да ги пази под предлог, че са се опитали да препишат на тест и са накзани в гората по време на обяда. Започнаха да обикалят из гората, но и в нея не ги откриваха никъде.
След двайсет минути обаче в единия край на гората видяха Хари.
–Хари! Какво става добре ли си? Къде беше цял ден? Какво ти е?- започна да разпитва разтревожената Хърмаянии и го прегърна.
Виктория, която видя колко ядосан е Хари, направо попита разгневено:
–Къде е Драко?! КАЗВАЙ ВЕДНАГА!
–Къде е ли? Заплаших го! Да, отново! Той дори не се съпротивляваше, просто се отдръпна плахо назад и тръгна нанякъде преди десет минути. Страхливец! Да ходи, където иска! Въобще не ме интересува!- отвърна Хари ядосано.
Виктория веднага се сети, че изобщо не е характерно за Драко да се предаде, като цяло за никой Слидеринец не е. Затова предположи какви мисли може да минават през главата на Драко в момента и веднага побегна към най-високата част на замъка без да каже нито дума.
Като пристигна там видя Малфой, който стискаше здраво парапета със сълзи на очите.
–Драко, недей!!- извика Виктория.
Той не отговори нищо, затова тя реши да се приближи към него. Прегърна го през кръста от отзад, сложи главата си на рамото му, погледна го и избърса сълзите му.
–Предавам се, Виктория.- каза с треперещ глас Драко.
–Защо? Ти си Драко Малфой, ти не се предаваш! Какво се е случило днес? Видяхме Хари в гората. Знаем, че сте били заедно. Какво е станало?- попита плахо момичето.
–Малоумникът Потър за пореден път ме заплашва, за да те оставя, защото е луд по теб! Не издържам повече на това. Искам да може да се обичаме без да ме страх, че той може да излезне от някъде и да нарани или теб или мен. Мисля, че любовта ни с теб е невъзможна.- каза тъжно Малфой.
–Хейй, ще намерим начин. И ще го намерим заедно. Просто не трябва да се разделяме и ще успеем. Ако се разделим, Потър ще е щастлив. Той точно това иска. Ще се справим заедно. Само се успокой моля те!- успокои го Виктория и сложи ръцете си върху неговите, които все още стискаха здраво парапета, след което ги стисна здраво и ги откъсна от студения метал.
Той се обърна, погледна я в очите и каза:
–Права си. Аз не се предавам. Няма да му изпълня желанията и да го направя щастлив, като се откажа от любовта ни с теб.
След което я целуна страстно.