Незабелязано Недостижима

Глава Шестнайста- Правилният

Изминаха десет минути и Виктория вече напълно се беше успокоила. Покрай целия стрес, който изпитваше, тя изобщо не беше забелязала, че Джордж също беше дошъл заедно с професорите и другите. Въпреки това, тя направо тръгна към болничните легла, за да изчака Драко да се съвземе, защото вече се беше успокоила достатъчно, за да отиде.
     –Виктория? Какво беше всичко това?- спря я Джордж и я попита.
     –Джордж, аз...съжалявам. Наистина съжалявам. Дълго е. После ще ти обясня. Трябва да вървя. Съжалявам.- отговори Виктория набързо и продължи да ходи.
Джордж не каза нищо. Само стисна зъби разочарован и остави Виктория да върви при него.
     Виктория вече беше пред болничните легла в замъка. Почука на вратата.
     –Може ли да видя Драко, мадам Помфри?- попита момичето.
     –Ами, той още не се е съвзел, но да, можеш да го видиш. Стабилизирах го, добре е, но просто още не се е съвзел.- отговори Помфри.
     –Блаходаря Ви.- отвърна Виктория.
Паркър влезе и се отправи бързо към леглото, на което Драко лежеше в безсъзнание. Тя започна да го гали по главата, след което го целуна по челото.
     –Ще се оправиш. Вярвам го. Аз съм до теб. Обичам те, Драко.- прошепна момичето , след което една сълза падна от окото ѝ.- Ще се върна по-късно. Чао.
Тя беше взела със себе си значката, която му беше подарила, а той ѝ беше върнал, когато се скараха на Нова година и я закачи на униформата му преди да си тръгне.
Виктория излезе от болничното отделение и веднага се блъсна в Джордж. Тя се изплаши, защото не го очакваше, но той нарочно беше отишъл пред отделението и дори не трепна от сблъсака.
–Обичаш го, нали?- попита спокойно, но разочаровано Джордж.
–Джордж...съжалявам.- отвърна гузно момичето.
–Недей. Всичко е наред.- каза Джордж огорчено, потупа я по рамото и си тръгна.
–Чакай. Мога да обесня. Джордж, чакай.- каза Виктория, но той не спря.
     Преди началото на следващия час Виктория потърси Джордж. Видя го с приятелите му в коридора.
     –Джордж, може ли за малко?- попита го тя.
Той се отдръпна от другите, за да поговори с Виктория.
     –Мога да обесня.- каза момичето.
     –Слушам те тогава.- отвърна той.
     –Нямаше как да не се уплаша и да не ме интересува. Все пак този човек беше част от живота ми дълго време. Не може да спре да ми пука за него просто ей така. Колкото и да съм се заблуждавала, щом съм била с него, въпреки заблужденията трябва да съм го обичала поне малко. И е така. Та той щеше да се самоубие. Беше умрял вътрешно. Това не е той. Няма как да не ми пука.- обясни му Виктория.
–Нали уж каза, че само си се заблуждавала с него и през цялото време си била истински влюбена само в мен, и че те е третирал гадно. Сама го каза. По-скоро Хари ти отвори очите.- попита Джордж подозрително.
–Колкото и да съм се заблуждавала, не съм се заблуждавала напълно, щом съм била с него, иначе нямаше да бъда. Просто не съм го обичала толкова силно, колкото теб. Просто го обичах много по-малко, отколкото теб.- отвърна му тя.
–Мисля, че не е малко и мисля също така, че още го.- каза Джордж разочарован.
–Стига, де.- каза Виктория.
–Знаеш ли какво? Понякога не този, който обичаш най-силно е правилният за теб, но просто не го разбираме навреме. Мисля, че трябва да си с този, с когото наистина трябва и е правилният за теб, а не с този, с когото ТИ СИ МИСЛИШ, че трябва да си и е правилният, просто, защото го "обичаш много по-силно". Просто още не си разбрала, че всъщност не го обичаш по-силно, с само се заблуждаваш. Има разлика между това какво ти си мислиш, че е правилното и какво всъщност е правилното. Заблудата е голямо нещо. Знаеш какво имам предвид. Чао, Вики.- обясни Джордж.
–Чао.- само отсече Виктория, защото беше останала без думи от това, което беше казал Джордж.
В следващото междучасие Виктория пак се запъти към Драко с надеждата, че може вече да се е съвзел. Тя беше пред отделението. Мадам Помфри я видя.
–А, Вики! Радвам се, че си тук. Той вече е в съзнание и е напълно добре, но ще остане тук до двайсет часа̀ тази вечер. Може да си поговорите вече.- каза Помфри приветливо.
–Благодаря Ви, мадам!- каза Виктория радостно и веднага се загича към леглото, където лежеше Драко вече в съзнание.
–Хей...- каза плахо момичето.
–Хей.- отвърна Драко.
–Не си спал от два дена и сигурно не си и ял, за да припаднеш така внезапно, права ли съм?- попита Виктория притеснено.
–Права си.- отвърна той тъжно.
–Драко, защо? Кажи ми защо. Не спиш. Не ядеш. Щеше да се самоубиеш. Защо?- попита тя загрижено.
–Не издържам, Виктория. Сякаш хиляди ножове се забиват в сърцето ми, когато ви видя заедно с Джордж. Не мога да ви гледам заедно. Боли. Ти си първото момиче, което някога съм обичал истински, но аз за жалост просто не съм първото момче, което ти си обичала истински. И това боли. Аз те обичам безкрайно, Виктория. И винаги ще те.- призна си Драко.- Мислих, че аз ще ти липсваш, като се сещаш за всички малки неща, но ти намери правилния и продължи напред. Всъщност ти на мен ми липсваш.
     –Драко...- започна да казва Виктория, но той в прекъсна.
     –Знаеш ли какво? Дойдох в съзнание, след като ме целуна по челото, но продължих да се правя, че съм в безсъзнание, за да видя какво още ще направиш.- каза Драко.
     –Ох, Драко аз...- тръгна да казва Виктория, но отново беше прекъсната.
     –Мислиш ли го наистина?- попита директно и ясно Малфой.
     –Да...- отвърна плахо Виктория.- Обичам те, Драко. Не искам да те загубя и да ме изоставиш, затова се побърках, като те видях така в тоалетните. Винаги ще съм до теб и никога няма да се откажа от теб, и да те изоставя. Пука ми за теб. И да, обичам те страшно много. Все още те обичам. Даже много повече от това.- обясни му Виктория.
     –Какво повече от това?- попита, недоумявайки Драко.
     –Слушай сега. То е много сложно, но ще се опитам да ти обесня.- каза момичето.
     –Целия съм в слух.- отвърна той любопитно.
     –Когато припадна в тоалетните, веднага се разкрещях за помощ, Дойдоха професорите и още хора, от които и Джордж. Той видя как крещя, че няма да те изоставя и трябва да съм до теб и също така после чу как казах, че те обичам, когато дойдох да те видя как си първия път. И разбира се трябваше да му обеснявам.- започна да разказва тя.
     –Пфф, какво стана?- попита Малфой.
     –Ами, нали като уж приключих всичко с теб, ти казах, че Потър ми е казал и ми е отворил очите, и ми е помогнал да осъзная, че единствения, който съм обичала истински някога и най-силно е Джордж и че само съм се заблуждавала, че съм влюбена в теб и съм се лъгала сама себе си. Също така и че ме третирал зле.- обясни момичето.
–Ъгх, да.- каза раздразнено Малфой.
–Ами, когато трябваше да обесня на Джордж относно това, че казах, че те обичам и крясъците, че няма да те изоставя, тогава Джордж каза нещо много по-умно.- каза Виктория.
–И какво е казал господин умник Уизли?- попита Драко злобно.
– Каза, че понякога не този, който обичаме най-силно и истински е правилният за нас, но просто не го разбираме навреме. И накрая разбираме, че този, който сме си мислили, че обичаме най-силно и истиснки, всъщност не е този, който реално обичаме най-силно и истински. Защото има разлика между какво си мислим, че е правилното и какво всъшност е правилното.- обясни Виктория.
–Искаш да кажеш, че не си се заблуждавала, че си влюбена в мен, а реално си се заблуждавала, че си влюбена в Уизли?- попита съмнително Драко и повдигна едната си вежда.
–Точно така. Затова казах, че е много повече от обич. Истински те обичам. Ти си първото момче, което някога съм обичала истински и се радвам, че те срещнах.- каза момичето.
–Най-накрая Уизли да каже нещо умно. Радвам се, че си го осъзнала това нещо. Аз вече ти казах, че ти си първото момиче, което съм обичал истински. Обичам те.- отвърна Драко.
–И аз те обичам. Истински- отговори тя.
–Истински.- каза той.
–Не мога да повярвам, че за малко щях да те загубя.- каза момичето тъжно.
–Просто не можех да понеса факта, че се бяхме разделили и думите, които ми каза, че си се заблуждавала, че си влюбена в мен.-каза Малфой тъжно.
–Радвам се, че си добре вече.- каза момичето и му се усмихна нежно.
–Добре съм. Между другото радвам се също и че ми върна значката, липсваше ми.- отвърна той с усмивка и ѝ целуна ръката.
–Винаги. Сега обаче ще те оставям да си почиваш и направо утре ще се видим, защото ще си тук до двайсет часа̀ тази вечер каза Виктория.
–Добре, до утре, чао. Обичам те.- отговори Драко.
–И аз теб много.- каза момичето и излезе от болничното отделение.